Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. stela50
14. bosia
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. stela50
14. bosia
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
27.07.2015 20:22 -
Едно смело сърце на 50
Автор: varg1
Категория: Спорт
Прочетен: 602 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.07.2015 20:23
Прочетен: 602 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 27.07.2015 20:23
Една от големите фигури в историята на българския футбол става на 50 години: Трифон Иванов - железният защитник, който много пъти е бил готов буквално да остави себе си на терена, но отборът му да спечели. Едва ли има фен на най-популярната игра не само у нас, но и по света, който да не е гледал изявите му - на живо, на видео или пък да не е чел за онзи страховит българин, с който немските майки плашели децата си след победата ни на световното в САЩ през 1994 година.
Едно смело сърце, което не оставяше шанс на изтъкнати нападатели като Ерик Кантона, Батистута, Юрген Клинсман... и куп величия от 90-те. Туньо бе от играчите, каквито днес почти няма, каквито вече не се раждат. От тези, заради които си на стадиона, настръхваш, когато ги видиш, не спиш от щастие и вълнение... Геният му бе ненадминат.
Историята започва в началото на 80-те години на миналия век, когато Трифон стартира професионалната си кариера в Етър 18-годишен. Георги Василев е човекът, който му дава път, какъвто мнозина мечтаят да изминат. След два поредни силни сезона при болярите - 1986/87 и 1987/88, преминава в ЦСКА на 23 години. Ето и какво изказване на Димитър Пенев от онези дни помни футболният фолклор. "Запознайте се с новия си другар. Иван Трифонов от Янтра. Не знам дали е Иван, или Трифон, но трябва да му поогънем краката, щото са малко криви. Страх ме е да не му пробутат лесно топката между тях". На "Армията" се оформя страхотен състав с Христо Стоичков, Любослав Пенев, Емил Костадинов. Всички те част от славната генерация, извела България до четвъртото място в Щатите през 1994 година. С ЦСКА пък стига до полуфинал за КНК през 1989 г. загубен от Барселона.
След две поредни титли с червените през 1989 и 1990 година България става тясна за таланта му. С падането на режима през 1989 г. вратите се отварят и всички звезди в българското първенство тръгват към чужбина. Пенев отива във Валенсия, Стоичков - в Барса, Костадинов - в Порто. Иванов избра Бетис, но началото е много трудно най-вече заради езиковата бариера. След трудната адаптация е върнат под наем в Етър, а после и в ЦСКА, с който става шампион за трети път през 1992 година. Когато се връща в Бетис, тимът е в Сегунда. Това не му пречи този път да разгърне потенциала си и дори да стигне до капитанската лента. Последва обаче смяна на ръководството и орязване на заплатите. Интересното е, че по това време Иванов е бил пред трансфер в Барселона - 1993 година. Каталунците се нуждаят от заместник на контузения Роналд Куман. "Те ми предложиха договор, но новият президент на Бетис забрани трансфера - обяснява Иванов. - Той каза, че отборът не може да функционира без мен. От негова гледна точка може би това беше правилно, но с един трансфер в Барселона кариерата ми щеше да се развие по съвсем друг начин".
След два сезона в швейцарския Ксамакс и кратко завръщане в ЦСКА кариерата на Вълка, както става известен в периода си в Австрия, достига своя връх в Рапид Виена, с който става шампион и играе финал за КНК, загубен от Пари СЖ с 0:1 през 1996 г. Участва и в Шампионската лига, където се изправя срещу Манчестър Юнайтед на "Олд Трафорд". Тимът му губи с 0:2, но Иванов получава ценен подарък. "След мача Ерик Кантона влезе в съблекалнята ни и каза: "Моята фланелка е за Иванов", гордее се Туньо.
Наскоро в интересен материал за немското списание "11 Freunde" Иванов признава, че лошите решения в живота му се броят на пръстите на едната ръка, сред тях са и два червени картона. "Веднъж бях наказан за 6 мача, защото един играч ме обиди на "мръсен българин" и аз му забих лакът", признава Иванов. Другият е за удар с глава в лицето на Джанлука Виали по време на приятелски мач България - Италия през 1991 г. в София.
В мача за третото място на световното първенство през 1994 г. България губеше с 0:4 от Швеция още в 40-ата минута и Трифон Иванов беше сменен, а при излизането метна фланелката си на терена. "Помолих треньора да ме смени по-рано, защото всеки играеше за себе си, но той не пожела. След 4-ия гол му извиках: "Извади ме или сам ще си изляза", признава Иванов.
Често сърцатият бранител може и да е бил последен в тичането, но безкомпромисно отнемаше топката на нападатели, ако се налага и с помощта на лакътя си. "Той не взима заложници", обичаше да се шегува неговият съотборник в националния отбор Христо Стоичков. С Камата обаче има сериозно пререкание за капитанската лента при последния си престой в ЦСКА през 1998 г., когато в тима преди световното във Франция се завръща и Емил Костадинов. Ицо и Трифон дотолкова не могат да си говорят, че го правят чрез медиите, и то по идиотски начин. На базата в Панчарево Трифон вика репортерите, намира едно бездомно куче и му връчва капитанската лента.
Любопитно е, че още като футболист си купува танк. "Преди време при мен дойде един журналист, защото чул, че по цял ден седя на брега на езерото и съм си купил танк. Пита ме само за това. Да, взех си танк и дори няколко пъти го пробвах на полето и след това го разкарах. Просто мисля, че има доста по-интересни истории около мен", спомня си Туньо. И е прав.
Той винаги ще остане в съзнанието и сърцата на хората със себераздаването си, с битката до последен дъх. А голът му срещу Русия (1997 г.), класирал ни на Мондиала във Франция през 1998 г., е достоен завършек на кариерата му в националния тим. Тя приключва със световното, на което България претърпя пълно фиаско.
Футболната си кариера завършва в австрийския аматьорски ФАК Аванти през 2000/01. След това се захваща с бизнес, сега е шеф на Зоналния съвет на БФС във Велико Търново.
Материал на "Тема спорт"
Прочети още на: http://www.gol.bg/komentari-i-analizi/2015-07-27/edno-smelo-sartse-na-50
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 71347
Блогрол