Първо, искам да предупредя, че очакванията, че някой ще процъфти, след ЕС, са пресилени. След като ЕС се разпадне, поне едно поколение ще плаща цената на съществуването му. Колкото по-бързо се разпадне, толкова по-ниска ще е тази цена. Но дори веднага това да стане, вече има натрупани огромни дългове и огромни косвени пасиви, които ще трябва да се плащат. Т.е. не приемайте излизането като път към просперитет. Това е път към по-малкото зло, към ограничаване на щетите. След ЕС ни предстоят само кръв, пот и сълзи. След всяка глупост е така. Погледнете историята.

Нека сега погледнем сериозно на въпроса какво точно се случва. Освен, че британците са идиоти и не знаят, и освен че за пореден път гражданите са сбъркали, а политиците са в ролята на строгия, но справедлив учител, който трябва да ги поправя, та освен това, какво точно се случи?

Норвегия и Швейцария не са членове на ЕС, но имат по-висок стандарт от него. Южна Корея не е член на ЕС, но е силно развита и богата държава. Чили не е член на ЕС, но е по-развита държава от част от членовете на ЕС. Израел не е в ЕС и е модерна и богата държава. ЮАР, докато управляваха белите, не беше в ЕС, но беше богата държава. При това не само не беше в ЕС, но беше и под жестоки санкции, заради репресиите над негрите. Но беше процъфтяваща държава. Канада и Австралия не са в ЕС, но са процъфтяващи. Тези страни като територия са големи, но реално като население и икономика са по-малки от Великобритания. Но се справят чудесно, без да са в ЕС.

Казано накратко – ЕС не е единствения път към просперитета. Т.е. една държава може да се развива добре и на база на собствена политика, и без да е част от някакъв мега-съюз. Именно по този път очевидно тръгва Великобритания. Ако съдим по опита на посочените страни, както и по това, че самата Великобритания има пазарно мислене и икономическа култура да се държи като тях, то е твърде вероятно резултатът да е като при тях. Т.е. Великобритания ще се справи добре и без ЕС.

Накратко – това става.

По-важното обаче е какво става със самия ЕС. Карикатурата, която обиколи Интернет е доста показателна и точна. Хванала е основната същност на ЕС – той се е превърнал в един огромен хаос от взаимно несъвместими приоритети, които непрекъснато се сблъскват и рушат съюза отвътре.

Не може например да искаш едновременно мултикултурализъм и висок икономически растеж. Растежът предполага обществени единици, които са по-склонни да работят, и по-малко да търсят права. Мултикултурализмът е идеология на безграничните права, която по същество се бие с икономиката. Не може да имаш еднакъв растеж с 10 британски работници – бели и 10-то поколение работническа класа, и с 10 негри от Африка, без трудови навици, и 3-то поколение след слизане от дърветата. Не са еднакви тези хора! Тяхната производителност е различна. И след като приравнихме негрите на белите, то логично ще плащаме с цената на по-ниския растеж. ОК. Това не е лошо. Градим някакво супер справедливо общество, в което всички са равни, а тия дето имат по-ниски качества, се компенсират с по-големи социални помощи. Добре, правим го.

Но трябва да го кажем ясно, и да знаем, че това правим. Т.е. трябва ясно да кажем, че плащаме за мултикултурализма, защото сме хуманни и искаме да извършим тази промяна в историята на човечеството. Т.е. избираме да сме хуманни и приемаме да сме по-бедни, заради това.

Но ЕС не прави това. Не казва истината. Вместо това лъже. Внушава се, че мултикултурализмът е категорично нещо добро, и че дори… помагал на икономиката. Но това е пълна лъжа, и хората го виждат.
По сходен начин стои влиянието на мултикултурния модел върху етническата стабилност. Непрекъснато се лъже, че запазващи идентичността си малцинства не са опасни, и заедно можем да живеем спокойно. Но не е така. Част от малцинствата, в идентичността им е включена агресията спрямо останалите. Те не могат да живеят заедно с другите, те живеят, за да ги превземат. Т.е. абсолютният мултикултурализъм с абсолютната толерантност са невъзможни. Необходимо е минимално ниво на асимилация – поне всички да са длъжни да приемат някакви базови ценности. Които да важат над „идентичността“. Но ЕС прави точно обратното. Внушава обратното, лъже, и хората го виждат.

Най-големият провал на ЕС обаче е в това, което се посочва като „основа на ЕС“ – единнният пазар и общата икономическа политика. В ранния ЕС, известен като ЕИО, действително единният пазар изиграва огромна роля за икономическия растеж. Има обаче 2 много важни елемента, които някак си се укриват.

На първо място, въпросният растеж не е равномерен в целия ЕС. Благодарение на единния пазар се обогатява основно Германия, защото има най-силна индустрия. В замяна, през еврофондовете се спускат субсидии на останалите страни-членки, та да могат да си купуват германската продукция. Но тези субсидии не могат да осигурят равен на германския стандарт. Затова, заедно със субсидиите, започна и отпускане на заеми – с които да се създава изкуствен стандарт и ЕС да изглежда проспериращ навсякъде. Но тази дългова схема се изчерпи, и в момента с или без Великобритания, повечето членки на съюза са де факто фалирали. Т.е. въпрос на време е съюзът да колабира поради този единствен факт.

На второ място, единният пазар, парадоксално, се превърна в единен пазар на… китайската продукция. Докато в ранния ЕС, единният пазар работеше за европейската индустрия, сега той отново е единен, но се е отворил и няма никаква защита. Т.е. този прекрасен единен пазар, по същество източва пари от съюза. Съответно – изчезват работните места, изчезва работническата средна класа, и всичко се заменя от администрация, финансирана със заеми и печатане на пари.

Какво е виновна Великобритания за това? Да, има някаква вина като голяма страна-членка. Но основната вина е на самия съюз, който се ръководи от някаква бутафорна структура от непонятни фигури, живеещи в своя собствена вселена. Структура, за която е съвсем нормално да договаря ТТИП тайно, и да се чуди защо някой изобщо иска да чете въпросния договор. Структура, която се съюзява с корпорациите, за да прокарва законодателство срещу гражданите. Това до известен момент работи, но после гражданите усещат, че нещо ги „убива чепикът“, и вземат мерки. „Брекзитът“ е просто една от тези мерки, много други се случиха преди това, и предстоят в бъдеще.

Нека обаче погледнем и може би най-дискутираната част – „европейската бюрокрация“.

Преди години се въведе постът „председател на Европейския съвет“. И се стигна до избирането на първи председател. Идеята беше да е силна европейска фигура, която да придаде смисъл на съюза и собствена сила. След няколко месеца на препирни и пазарлъци, европейските лидери стигнаха до фигурата на… Херман Ван Ромпой.

Ако погледнете вестниците от тогава, ще видите цялата сатира на случилото се. Създадохме нов пост, възложихме му надежди, щяхме да избираме голям европейски лидер. И накрая… Херман Ван Ромпой. Абсолютно бутафорна фигура, която абсолютно никой не очакваше, и се появи „от нищото“ в някакъв странен компромис.

Ето така се формира европейската бюрокрация. Никой не я избира, започват някакви пазарлъци, всичко става на тъмно, и накрая се ражда нещо от типа на… Херман Ван Ромпой. След 5 години на този пост, съюзът затъна в противоречия, а Ромпой с абсолютно нищо не блесна.

По сходен начин беше избран преди десетина години един друг виден бутафорен бюрократ – Жозе Барозо. Председател на Европейската комисия. 10 години води Европа на някъде, винаги се скриваше от сериозните проблеми, вкл. от минорния например проблем с Румяна Желева за еврокомисар.

В момента председател на Комисията е Жан Клод Юнкер. Представител на Люксембург. Та този човек има зад гърба си една шепа избиратели, кого може да представлява?

Нека обаче си спомним малко предистория точно около него, за да не виним британците еднозначно. Та Жан Клод Юнкер е първият председател на Комисията, който се избира без консенсус. До момента винаги е имало някакъв консенсус между страните-членки, и в Парламента. Но при Юнкер нямаше. То бе избран с гласуване, с ясен огромен брой гласове „против“.

Но друго е по-важното. Той бе избран срещу волята на Великобритания. Тя беше против. Една от трите големи страни в ЕС за пръв път в историята беше неглижирана и волята и беше отхвърлена чрез скалъпване на мнозинство при гласуването. Още тогава аз лично предупредих, че това е знамение и, че ЕС тръгва в посока, която рискува да го отдели от Великобритания. Факт е, че това се случи. Унижиха тогава англичаните с Юнкер, водят политика, която категорично е против английските разбирания, и какво очакват?
Големият въпрос обаче е, че се води политика, която е в разрез с разбиранията на мнозинството европейски граждани. От което следва, че трябва да очакваме повторения на „брекзита“.

Именно това сега е голямата пропаганда, хибридна война, както искате го наречете – новото голямо скриване на истината е да се фокусира всичко около Великобритания, а да не се гледа реалността. Която е, че Великобритания е следствие, проявление на по-общ процес. А не е причина за процес, или някаква провокация към мирното проспериращо съществуване. Самото мирно проспериращо съществуване се изпарява, а Великобритания излиза, в опит да минимизира щетите. Това е истината, и ако ще се лекува нещо, трябва да се лекува болестта, а не кръвотечението, заради нея.

В случай, че това не стане, процесите ще продължат по неуправляем и хаотичен път, но промяна ще се случи. Всъщност, в момента наблюдаваме един по-общ процес на отстъпление на хипер-либералните ценности, под натиска на завръщащия се консерватизъм. ЕС трябва да се съобрази с това, и ако самият той оглави процеса, може да спечели. Ако не – ако остане на страната на либерализма, той ще воюва с новата вълна, и ще бъде смачкан от нея.

Настъпващият консерватизъм вещае отказ от големи части на мултикултурализма, отказ от прекомерната гей-култура, отказ от корпоративната глобална икономика, завръщане на протекционизма, завръщане на националното начало и патриотизма. В случай, че самият ЕС оглави тези процеси, той ще плува по течението. Ако се бори с течението, процесите ще се случат без него. Но важното е да се осъзнае, че тези процеси се случват, и колелото на историята е поело в тази посока.

Към настоящия момент, по-вероятно изглежда ЕС да не направи нищо от необходимото. Напротив – вероятно ще има санкции към Великобритания, които да са „за урок“ на останалите. Т.е. ще се приложи силов вариант за сплашване на другите в съюза. Но в крайна сметка, те Великобритания от години вече я сплашват и се видя до къде стигна. Същото ще се повтори и с други страни. Дезинтеграцията на съюз, робуващ на краен либерализъм и абсурдизъм, е неизбежна.

И накрая нещо за България. Не знам давате ли си сметка, но сега фокусирани върху вътрешни проблеми, от ЕС вече не са ни никаква гаранция за нищо. Империята загива, сега ще се опитват да спасят центъра, периферията се жертва. По ирония на съдбата, при разпадането на Рим е станало нещо сходно – напуснали са Британия (тогава периферия), за да бранят континентална Европа. Сега Британия сама излезе, а ЕС ще жертва периферията (това сме ние), и ще се съсредоточи върху ядрото (това е френско-германският съюз). Трябва да сме съвсем наясно, че ако утре някой ни нападне (във всеки един смисъл), няма абсолютно никой в Европа, който са се занимава да ни помага. Добре е да помислим по тази тема, и най-вече – добре е да бъдем психологически подготвени да си отговорим на трудни, и дори еретични в момента, въпроси с кого и на къде ще вървим.

Добри Божилов

 

Изключително задълбочен и много аргументиран анализ, в който нещата се наричат с истинските им имена !

за България е така. Бог да дава разум и сили, и късмет, на когото трябва. В толкова сложна обстановка, не партия, не министри, не парламент или президент може да ДЕЙСТВА. Дано Бог даде разум, сили и късмет на... когото тря

Дано се промени!

Диктатурата на Содом и Гомор започва да се пука по шевовете.

Не , че съм голям фен на ЕС , но не си правете розови илюзии . Когато големия сив чичко Вълк Сорос даде тон с вой /в статия след Brexit набързо "предсказа" разпадане на ЕС/първо завиват малките вълчета.След това сред хора вълчи започва да се чува силен мощен вой на едри вълци и хищни медии.TKIP няма да бъде подписано в този вид от сегашния ЕС. Пречка за това е главно Франция и нейния външен министър го казва открито. Англия излиза за да го подпише отделно -казва го открито Борис Джонстън.След това ЕС бива да бъде разпаднат и отделните страни да бъдат заставени една по една. Американската империя трябва да бъде укрепена - иначе може и да загине геройски срещу лошите руснаци ,китайци и още не знам си кой. Баба ви Европа може и да не се окаже толкова проста обаче.Затова и т. нар. неизбрани еврочиновници искат да изритат Великобритания възможно най-бързо
Затова сега една по една ще започнат да се появяват всякакви статии срещу ЕС ,Брюксел ,еврокомисията и т.н. Целта е да не се даде възможност да се укрепи и реформира съюза,понеже това не е процес за 5 месеца ,а поне 2-3 години.