2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Опитах се да снимам „полицаите за пример“, но не успях. Слязох на станцията и отново се опитах да снимам нарушителя, но колегите му ме забелязаха. В този момент пристигна метрото и полицаите се качиха, последвах ги в същия вагон и застанах срещу тях.
„Знаеш ли, че е забранено да ни снимаш?!“, казва ми най-нагло онзи, прескочил оградата. Сочи към значката си. „Не е забранено, щом извършваш нарушение“, заявявам. Колегите му се засмяха - опитаха се да го защитят, че имал карта. Аз обаче казах, че знам какво съм видяла, а именно как човек, който трябва да отговаря за спазването на правилата, сам ги нарушава. Полицаят Х не се смути, дори напротив – дойде при мен и ме погледна лошо.„Изтрий снимката!“, заповяда ми и се надвеси над мен. „Няма да я изтрия“, отговарям, без той да подозира, че блъфирам. Все пак снимка няма. „Изтрий снимката, казах! Това не е твоя работа!" Пътниците ни гледат любопитно. Отказах повторно.
- „За какво протестирахте?“ Той мълчи. „За какво беше протестът, господин полицай, за да можете да се възползвате още повече от привилегиите си ли?“, питам отново.
-„Няма да ти кажа за какво протестираме, нали много знаеш… Изтрий снимката!“, сопва се човекът, чиято заплата плащаме аз и вие.
Мълчание.
-„Всъщност, знаеш ли през къде ми е за тия снимки?“ Пита ме ехидно.
- „През къде ти е?“ Правя се на тъпа.
Той погледна към члена между краката си и групичката полицаи се разхилиха олигофренски.
-„Не, моля те, кажи ми, през къде ти е?!“, продължавам аз.
-„През оная работа ми е!“
Изведнъж понятието „орган на реда“ придоби съвсем ново значение...
В този момент метрото стигна до станция „Васил Левски“ и хванатият в крачка даде знак на останалите да напуснат вагона. „Слизаме!“, провикна се. Успях само да заснема гърбовете на хората, за които се предполага, че трябва да се грижат за безопасността ми.
И тези хора протестират. Те, наглите, облагодетелстваните, но вечно недоволните, искат още. За да могат да се чувстват още по-недосегаеми.
Каролина Касабова