Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. stela50
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. stela50
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
23.09.2023 14:17 -
Днес големите медии ще изрекат много и ще замълчат за едно-СЕПТЕМВРИЙСКОТО ВЪСТАНИЕ
Преди точно 100 години в стотици населени места българи се надигат, за да премахнат антинародната власт, дошла с деветоюнския преврат няколко месеца по-рано.
Деветоюнският преврат, освен че избива ДЕСЕТКИ ХИЛЯДИ интелектуалци, политици, творци, пуска на свобода бившите министър-председатели Александър Малинов и Стоян Данев, затворени заради двете национални катастрофи - Междусъюзническата и Първата световна война.
Затварянето им е решено не от друг, а от народа с ПЪРВИЯ в историята на България РЕФЕРЕНДУМ.
Ноември 1922 г. Александър Стамболийски и неговите поддръжници организират референдум с въпрос: „Трябва ли министрите, довели България до двете национални катастрофи, да бъдат съдени и впоследствие наказани“. Това са правителствата на Гешов, Данев и Малинов.
В референдума участват 928 776 българи от общо около 4 милиона с право на глас. 74% гласуват ЗА наказание.
Малинов и Данев биват съдени и пратени в затвора, докато Иван Евстратиев Гешов, отървава наказанието, тъй като вече е в чужбина.
Забележете разликите:
Стамболийски се разправя в опонентите си с референдум - с питане до народа.
Опонентите му го убиват по особено жесток начин на 14 юни 1923, обезобразяват тялото му и се гаврят с него.
Жертва на деветоюнския преврат не е само Александър Стамболийски. Гео Милев бива убит заради поемата „Септември“, посветена на въстанието, избухнало на 23 септември 1923 г. В годините след преврата са избити десетки хиляди, сред които Петко Д. Петков, Йосиф Хербст и много други.
По този повод френският общественик Анри Барбюс пише, че главната цел на Цанковите палачи е да избиват най-видните личности – политици, общественици, хора на словото и печата, които изобличават произвола на властта.
Днес в учебниците четем за репресиите на Стамболийски, чиято „оранжева гвардия“ дори не е въоръжена, докато при описанието на режима на Цанков такива определения са пропуснати. (Александър Цанков. Да не се бърка с Драган Цанков, който веднага след Освобождението предлага референдум за определяне формата на държавно устройство. Берлинският конгрес обаче я решава, а не народът.)
Американският историк Джон Бел, работил през 90-те години като специалист по българските въпроси за Държавния департамент, е написал важна книга за държавника и БЗНС, малко позната у нас. Ето какво научаваме от нея. Още преди да дойде на власт, заедно със социалистите, Стамболийски категорично се обявява против растящата милитаризация на българското общество и против участието на България във всякакви войни. За тази своя позиция през 1915 г. Стамболийски получава доживотна присъда и лежи в затвора до абдикацията на Фердинанд през 1918 г. И днес звучат актуално размислите на Стамболийски, че милитаристичната политика на Фердинанд (под предлог за освобождение на Македония) прави държавата васал на чужди банки и правителства със свои си цели. Вместо милитаризъм и конфронтация със съседите, за Стамболийски пътят към свободата на Македония е обединение – Балканска федерация. Това става особено ясно след катастрофата в Ньой и в името на тази идея той ще работи през цялото си управление.
Някои от именитите български историци днес ни убеждават, че предателството на Македония е причина за смъртта на Стамболийски. Но може би причината за свалянето му от власт и жестоката му кончина трябва да търсим в непримиримостта му спрямо реваншистките ламтежи на военния елит, а също и в ключови аспекти на социалната му политика. Правителството му въвежда прогресивен данък, който облекчава положението на българските селяни. Тогавашният английски посланик отбелязва, че тази реформа едвам доближава България до данъчните системи в съседните държави. Въпреки това, промените са посрещнати с протести от малочислената градска буржоазия.
Съратникът на Стамболийски Райко Даскалов въвежда концепцията за трудова собственост – собственост, използвана от собственика, за да осигури себе си и семейството си. Селското стопанство, занаятчийския магазин и инструменти, книгите на интелектуалец се причисляват към трудовата собственост. Това обаче не важи за собственост обработвана от наети ръце, капитал на банкера, акции на инвеститора. Стамболийски въвежда поземлена реформа, воден от този принцип, с която предоставя земя на безимотните и малоимотни селяни, на хилядите бежанци след катастрофалните войни.
Британският историк Ричард Кремптън пише, че през 30-те години на 20 век около 60% от селските семейства са в кооперативи. Воден от идеята за трудова собственост, Стамболийски счита за несправедлива експлоатацията на работническата класа и правителството обсъжда законодателство, с което да отреди дял на работниците във фабриките.
Това са опасни промени. Те биват спрени на 9 юни с преврата на част от прогерманските военни и подръжниците на банкерите и чуждия интерес.
Заради 9 юни дойде 23 септември.
Още на 12 септември изтича информация и властта арестува и подлага на изтезания над 2000 души. Въпреки това, на 13 септември въстава Мъглиж. Следват изолирани действия в Стара Загора, Нова Загора, Казанлъшко и Чирпанско. На 23 септември действията се разгръщат, въстаниците успяват да завземат градовете Фердинанд (днес Монтана), Оряхово, Бяла Слатина и Кнежа, но въстанието остава ограничено по размери, без подкрепата на големите градски центрове и скоро е смазано.
За четири дни войската успява да възстанови властта в гр. Фердинанд. Неуспехът е пълен, жертвите са много. Палежите, изтезанията, масовите екзекуции без съд водят до ожесточаване на конфликта и до задълбочаване на разделението в обществото.
Който от четящите е стигнал дотук, заслужава да помисли над следния въпрос: как да решим проблема с тираничната власт, която се надига сега, 100 години по-късно?
Лично аз не виждам решението в кървава разправа. Но военните, полицията, силовите структури или поне достатъчна част от тях трябва да са на страната на народа. Иначе всяка добра промяна, ще бъде удавена в терор.
Предлагам четящите служители на сигурността да бръкнат дълбоко в съвестта си и да преценят за какво си струва да живеят и какво си струва да отстояват. Ще се превърнат ли в острие на антинародната власт, когато им бъде дадена команда, или ще намерят начин да не го направят.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 71347
Блогрол
