През 1951 г. с постановление на Министерския съвет във всеки окръг се създава

ГОРСКО КЛИМАТИЧНО УЧИЛИЩЕ,

което е безплатно и осигурява най-питателна храна за укрепване на децата. Окръжният народен съвет в Шумен реализира задачата. Началник на отдел „Народна просвета“ е Христо Колев, който определя за сграда народната прогимназия в село Славяново, Поповско. На втория етаж е настанено Горското климатично училище, открито на 1 март 1953 г. с 50 ученици в V, VI, VII клас. За директор е назначен Никола Колев.
През следващата учебна година броят на паралелките е удвоен от 3 на 6. Има ученици от  II, III,  IV клас. Назначени са трима учители и трима възпитатели. За целта се предоставя цялата сграда на прогимназията. През 1955 г. от 80 ученици само двама повтаряли класа. През 1956 г. учениците са 100.
С окръжно писмо №59 на Министерството на просветата учебните срокове са намалени от 4 на 3 в България. Директор е Русин Янков. На 1 януари 1960 г. Горското климатично училище

СЕ МЕСТИ В МЕСТНОСТТА „ВИСОКА ПОЛЯНА“

край Шумен. През 1961 г. директор е Кирил Петров. В училището учат 118  ученици, работят 7 учители и 7 възпитатели. През 1963 г. за директор е назначен Атанас Арсов, а в периода  1969-1972 г. ръководител е Димитър Димитров.
До 1974 г. училището се нарича климатично, а след това оздравително. През периода 1971-78 г. се остъклява терасата на физкултурния салон, във всички стаи има нафтови печки, закупен е спиртограф, горелка за банята и за кухнята, нова кола НИСА. Има идеен проект за общежитие, но не е построено. Направени са кабинети за всички учебни дисциплини, обзаведена е фотолаборатория. През 1975 г. в шуменското климатично училище е проведено национално съвещание на климатичните училища в България. От 1972 г. директор е Йорданка Иванова, от 1978 г. – Петко Маринов, от 1988 г. –  Вичка Тончева, от 1995 г. до закриването на Климатичното училище през 2008 г. директор е Донка Хинева.

През  1978 г. училището е наградено с орден „Кирил и Методий“ – трета степен за успехи в учебно-възпитателната работа и значителен принос на педагогическите кадри в подготовката и социалната реализация на учениците.

ПРОМЕНИ В КЛИМАТИЧНОТО  УЧИЛИЩЕ ЗАПОЧВАТ

през 1993-94 г., когато с ПМС №151 тези учебни заведения преминават на финансиране от общините към просветното министерство.  За 40-годишния юбилей на шуменското климатично училище се прави основен ремонт на покрива и двора. Обаче на 14 март 2008 г. със заповед на Министерството на образованието и науката от 21 февруари то е закрито, както всички сродни учебни заведения в страната.

Така държавата абдикира от детското – училищно здравеопазване. Каква е съдбата на бившето оздравително училище, показват снимките, направени тази пролет. Срещнахме се с

ПОСЛЕДНАТА ДИРЕКТОРКА  ДОНКА  ХИНЕВА

Тя болезнено преживява ликвидацията на специализираното учебно заведение.

През 1988 г. завършва специалността „Начална педагогика“ във Висшия педагогически институт в Благоевград, защото в Шумен все още няма висше образование по специалността. Започва работа в началното училище „Илия Блъсков“, където 13 години е преподавател. През 1995 г. се явява на конкурс за директор на оздравителното училище в Шумен и е ръководител до закриването му през 2008 г.

За този период Донка Хинева си спомня: „През 1999 г. бяха отпуснати 90 милиона лева /тогавашни пари/ за ремонт на базата. С тях беше направен основен ремонт на покрива, отводняване на цялата сграда с дренажиране, основен ремонт на всички помещения – класни стаи, физкултурен салон, кухня. Доставени бяха нови котли за локалното парно. През 1995 г. колективът ни беше от 45 души – педагогически и непедагогически персонал, а при закриването – 27 души. Винаги сме разполагали с фелдшер. При нас работеше като такъв Валентин Танев, а преди него фелдшер Лазаров.  Децата от първи до осми клас бяха между 80 и 100 през учебните години. Те бяха със заболявания на горните дихателни пътища – астма, остри специфични бронхити, преболедували туберкулоза. Лекарска констативна комисия /ЛКК/ с участието на специалисти от ХЕИ и поликлиниката преглеждаха боледуващите деца, издаваха протоколи. Учениците нощуваха от понеделник до петък при нас. На втория етаж бяха спалните им. Тогава имахме целодневен режим на обучение, при който учителите преподаваха своя предмет, а следобед подготвяха същите деца за следващия учебен ден. Беше чудесно! Спряха този начин на подготовка, защото повече учители бяха назначени и трябваше държавата да осигури по-голям бюджет за заплати. После следобедната подготовка се водеше от един учител.

След 2000 г. условията в климатичните училища ставаха трудни, намаляха средствата за издръжка, държавата абдикира от тях. А и до ден днешен

ИМА НУЖДА ОТ ОЗДРАВИТЕЛНИ  УЧИЛИЩА

Мястото е изключително като природа! Имахме 7 декара площ като собственост – сгради, двор, игрища и т. н. Миналата година за последен път посетих базата, разстройвам се от гледката – пълна разруха! При закриването бяха сложили видеонаблюдение, но беше за кратко. Изтръгнати са PVC дограмите, котлите за локалното парно ги няма, всичко е ограбено до тухла… В това училище минаха най-хубавите ми години. И не само на мен…“

Климатичното училище е било част от образователната система на Шуменска област. Проверявана е работата на колектива  периодично от Регионалния образователен инспекторат, а на празници при децата гостуват просветни началници от София и областта.  Учителите печелят награди с методическите си разработки за свободното време и екологичното възпитание на учениците. Така доказват, че „природосъобразното  училище“ не само лекува, но и възпитава истински пазители на природата.

Монолитната сграда от желязо и бетон става публична частна собственост при закриването й през 2008 г. От тогава до днес

НИТО ЕДИН ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ

 – представител на държавата, не е поискал мерки за нейното опазване, не е сигнализирал Министерството на образованието и науката. Това доказва, че нямаме нужда от тези чиновници на държавната хранилка, защото дистанционното управление от кабинети допусна разграбването на много здравни, образователни, стопански обекти, създадени с нашите пари.

След закриване на климатичното училище Донка Хинева открива частна занималня за деца от начален етап. След пет години преустановява дейността  заради нелоялна конкуренция. Учителите от начален етап насочват деца към определени педагози за частни занимални.

ШУМЕНЦИ СЕ ВЪЗМУЩАВАТ:

„Тази база можеше да бъде отдадена на фирми за местен туризъм, за летен отдих на децата през ваканциите, за тренировъчна база на спортни отбори. Природата е великолепна. Имало е кухня, пералня, физкултурен салон, отопление. Как нито един шуменски кмет от 2008 г. досега не видя разграбването на училищното оборудване? Знаят ли областните управители кои обекти са публична държавна собственост и в какво състояние са на територията на града и областта след тяхното закриване?“

Шуменската болница няма база във Върбица за болните с белодробни болести, а тази сграда можеше да й се предостави  за пациенти с такива диагнози. И оздравителното училище, и областната болница са държавна собственост.

В годините на прехода просветното, военното, социалното и други министерства целенасочено закриха почивните си бази – санаториуми, профилакториуми, туристически обекти.

ПРИВАТИЗАЦИЯ ЗА ЖЪЛТИ СТОТИНКИ,

а работещите бяха лишени от почивните станции, създадени с цел лечение и рехабилитация на трудещите се и подрастващите в България. Здравна профилактика от 20 години няма. Скапваш се от стрес и пандемия и чакаш клинична пътека в някоя многопрофилна болница. Ако имаш шанс ще оцелееш…

Дано до края на мандата си шуменският кмет Любомир Христов намери време и кураж да направи визита на всички ограбени обекти – детски и учебни заведения от близкото минало, съвместно с поредния областен управител. Може пък да се намери частен инвеститор или европроект, който да съживи базата на бившето климатично училище. Ако те изобщо знаят, че такова има в горските околности на Шумен…