Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
31.08.2017 18:21 -
Старият морски фар Галата и ресторант ''Галатея'' (СНИМКИ+ВИДЕО)
Автор: varg1
Категория: История
Прочетен: 1093 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 31.08.2017 19:12
Прочетен: 1093 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 31.08.2017 19:12
Освен с красивите предания и легенди нос Галата е известен със своя фар като важно навигационно съоръжение. Неслучайно в миналото са го наричали “спасителен” фар, защото често светлините му са връщали надеждите на отчаяни моряци-корабокрушенци.
Фарът показва южния край на Варненския залив, а едновременно с това известява идващите от север кораби, че навлизат в акваторията на Варненското пристанище.
След Кримската война френското дружество Compagnie des Phares de l’Empire Ottomane печели правото да строи фарове в Турската империя.
Фарът на нос Галата, разположен в крайната точка на Варненския залив, е вторият поред морски фар, построен в България седем години след първия в Шабла.Открит е на 15 август 1863 г. Оптиката му е от шеста степен, с постоянна бяла светлина, поставена върху кулата на височина 50 метра над морската повърхност. Фарът се вижда на разстояние 12 мили от хоризонта.
До кулата е построена малка едноетажна пристройка, служеща за жилище на фаропазача.Самото фенерно отделение било необичайно ниско, прозорчетата били с дървени рамки, а куполът му бил метален.В началото към него водела вита стълба, която по-късно била демонтирана. Върху него била издигната къса сигнална мачта.
С влизане в експлоатация на новото пристанище през 1906 г. фарът на Галата се оказва непригоден за навигационното обслужване на залива. По инициатива на Карел Шкорпил той е преустроен през 1908 г.
От 14 август 1909 г. грижите за фаровете по Българското Черноморие се поемат от българската държава. Вече са построени пристанищните фарове в Бургас и Варна, а сега и останалите фарове преминават под управлението на пристанищните власти.
През 1912 г. на стотина метра южно от фара е построена нова красива железобетонна кула и маяк с оптически апарат с въртящ се механизъм. Изградена е изцяло нова фарова сграда с помещения за личния състав и кула, висока 13 метра. Съоръженията са доставени от парижката фирма Barbier Benard & Turenne. Новият фар е запален пробно на 20 декември 1913 г.
Представлява 9-метрова бяла цилиндрична осмоъгълна каменна кула с наблюдателница.
Във Военноморския музей се съхраняват фотографии на семейство Георги и Цанка Георгиеви, семейство фаропазачи, които от 1926 до 1957 г. се грижат да не угасва светлината на фар Галата.
През 30-те години са модернизирани всичките фарове по Българското Черноморие.Фарът на Галата е електрифициран през 1932 г., петромаксовата лампа остава да се използва само при аварии. Механизмите му работят с астрономическа точност.
При лошо време наутофон (звуков сигнализатор за мъгла) на немската фирма “Юлиус Пинч” предупреждава корабите. Звуковият сигнал е буквата “В” (Варна) от морзовата азбука. През 1938 г. е електрифицирана и оптиката.
През 1958 г. е монтиран радиофар “Лоренц” , излъчващ буквата “Г” (Галата), а две години по-късно – девиационен радиофар “МРМ-61″, съветско производство. Той излъчва буквата “Д” от морзовата азбука. Старата френска оптика работи до 1987 г., когато е подменена със съветска с кръгово излъчване. Преоборудвано е и фенерното отделение.
През 1998 г., след активизиране на свлачищни процеси в района,заедно с горната тераса на ресторант "Галатея" намиращ се в непосредствена близост рухва в морето и кулата на стария фар.След 135 години.
По инициатива на областния управител на Варна през юли - септември 2000 г. е построен нов, трети фар на нос Галата, който да замени съществуващия, оказал се в района на активното свлачище.
През 2001 г. официално е спряна работата на предишния фар.Открит е нов фаров комплекс на 17 юли 2001 г. Фаровата кула е висока 55 метра и издържа на ураганен вятър. Лъчът на новия фар се вижда на 18 мили в морето.
Кулата е висока 22 м, огънят е на 77 м над морското равнище, а видимостта – 22 мили. Характеристиката му остава същата – за период от 15 секунди, три проблясъка за 5 секунди и пауза. Съоръжението е оборудвано с асансьор.
Това е историята на един от най-старите фарове по черноморското крайбрежие, ориентирал стотици хиляди кораби и рибарски лодки, намерили спасителния път към пристанището благодарение на него.
Построен през 1968 година, „Галатея“ е бил най-живописният ресторант край Варна.
Галатея в древногръцката митология е името, често приписвано на статуята на митологичния скулптор Пигмалион. Галатея е също така една от нереидите, в която бил силно влюбен циклопа Полифем. Олицетворява спокойното, окъпано в слънце море. Тя обаче обичала сицилиански младеж на име Ацис/Акид, когото Полифем убил със скала в пристъп на ревност. Безутешната Галатея превърнала алената кръв, изтичаща от любимия ѝ в бистра рекичка. (Овидий, "Метаморфози". XIII 750— 897). Галатея е и една от петдесетте сирени. Има опера от Георг Хендел -"Ацис, Галатея, Полифем".
Всички, които са го посещавали ще се съгласят, че това е едно от най - романтичните, и несъмнено мястото с най-красив изглед към Варна и морето.
Голямото количество бетон върху малка площ, липсата на адекватна канализационна система на ресторанта и на квартала като цяло, както и бездействието по укрепването на носа са причината за възникването на свлачище. Многократно активизиращо се, през пролетта на 1997 г. то отнесе долната тераса на ресторанта.На 26 февруари 1998 г., заедно с част от горната тераса, в морето пропадна и един от най-старите фарове по крайбрежието ни.
Че в района е опасно, а преминаването е забранено, предупреждава трудно забележима табела, скрита от клоните на дърветата край пътечката към стария фар. Подминаваме предупреждението и продължаваме към руините. Бетонният парапет е издраскан с графити на всякаква „тематика“. Сред тях се отличават два циклопа (еднооки чудовища от гръцката митология), които ни отварят „портите“ на легендата за морската нимфа Галатея и лудо влюбения в нея циклоп Полифем. Галатея обаче обичала красивия пастир Ацис. Чудовището било обзето от жестока ревност, откъртило огромен камък, който хвърлило по Ацис. Той обаче не умрял, а се превърнал в бистър поток, който потекъл към морето при своята Галатея.
Хилядолетия по-късно легендарното място е запазило своя мистичен ореол. Дори отломките от приказния ресторант крият някаква антична красота, способна да освободи „духа от бутилката“. Пристъпваш към висящата във въздуха над морската бездна бетонна плоча и отправяш взор към хоризонта. Само миг „на ръба“ е достатъчен, за да изпиташ силата на този кръстопът, събиращ ведно енергиите на земята, въздуха и водата. А те разпалват символично огъня в огромното човешко сърце, изрисувано върху плочата от неизвестни райтъри.
Иначе тук не забелязваме следи от „наркотична дейност“. В оцелелите кухненски помещения на ресторанта не откриваме спринцовки и игли. Няма и следи от клошари. Само отвън са разхвърляни няколко кутийки от бира, но това си е в реда на нещата. Решаваме да видим какво е положението на стария фар, построен преди цял век и показал спасителния път към пристанището на хиляди кораби и рибарски лодки. Изкачваме се на покрива на ресторанта, от където има видимост към цялата постройка на навигационното съоръжение, което сега не функционира поради опасността от свличане. Сега то прилича на Къщата на призраците. Само лехите с тикви и домати на двора подсказват, че там все още влизат хора. Дано природата пощади това необикновено място и да го опази през цялото ново хилядолетие!
Фарът показва южния край на Варненския залив, а едновременно с това известява идващите от север кораби, че навлизат в акваторията на Варненското пристанище.
След Кримската война френското дружество Compagnie des Phares de l’Empire Ottomane печели правото да строи фарове в Турската империя.
Фарът на нос Галата, разположен в крайната точка на Варненския залив, е вторият поред морски фар, построен в България седем години след първия в Шабла.Открит е на 15 август 1863 г. Оптиката му е от шеста степен, с постоянна бяла светлина, поставена върху кулата на височина 50 метра над морската повърхност. Фарът се вижда на разстояние 12 мили от хоризонта.
До кулата е построена малка едноетажна пристройка, служеща за жилище на фаропазача.Самото фенерно отделение било необичайно ниско, прозорчетата били с дървени рамки, а куполът му бил метален.В началото към него водела вита стълба, която по-късно била демонтирана. Върху него била издигната къса сигнална мачта.
С влизане в експлоатация на новото пристанище през 1906 г. фарът на Галата се оказва непригоден за навигационното обслужване на залива. По инициатива на Карел Шкорпил той е преустроен през 1908 г.
От 14 август 1909 г. грижите за фаровете по Българското Черноморие се поемат от българската държава. Вече са построени пристанищните фарове в Бургас и Варна, а сега и останалите фарове преминават под управлението на пристанищните власти.
През 1912 г. на стотина метра южно от фара е построена нова красива железобетонна кула и маяк с оптически апарат с въртящ се механизъм. Изградена е изцяло нова фарова сграда с помещения за личния състав и кула, висока 13 метра. Съоръженията са доставени от парижката фирма Barbier Benard & Turenne. Новият фар е запален пробно на 20 декември 1913 г.
Представлява 9-метрова бяла цилиндрична осмоъгълна каменна кула с наблюдателница.
Във Военноморския музей се съхраняват фотографии на семейство Георги и Цанка Георгиеви, семейство фаропазачи, които от 1926 до 1957 г. се грижат да не угасва светлината на фар Галата.
През 30-те години са модернизирани всичките фарове по Българското Черноморие.Фарът на Галата е електрифициран през 1932 г., петромаксовата лампа остава да се използва само при аварии. Механизмите му работят с астрономическа точност.
При лошо време наутофон (звуков сигнализатор за мъгла) на немската фирма “Юлиус Пинч” предупреждава корабите. Звуковият сигнал е буквата “В” (Варна) от морзовата азбука. През 1938 г. е електрифицирана и оптиката.
През 1958 г. е монтиран радиофар “Лоренц” , излъчващ буквата “Г” (Галата), а две години по-късно – девиационен радиофар “МРМ-61″, съветско производство. Той излъчва буквата “Д” от морзовата азбука. Старата френска оптика работи до 1987 г., когато е подменена със съветска с кръгово излъчване. Преоборудвано е и фенерното отделение.
През 1998 г., след активизиране на свлачищни процеси в района,заедно с горната тераса на ресторант "Галатея" намиращ се в непосредствена близост рухва в морето и кулата на стария фар.След 135 години.
По инициатива на областния управител на Варна през юли - септември 2000 г. е построен нов, трети фар на нос Галата, който да замени съществуващия, оказал се в района на активното свлачище.
През 2001 г. официално е спряна работата на предишния фар.Открит е нов фаров комплекс на 17 юли 2001 г. Фаровата кула е висока 55 метра и издържа на ураганен вятър. Лъчът на новия фар се вижда на 18 мили в морето.
Кулата е висока 22 м, огънят е на 77 м над морското равнище, а видимостта – 22 мили. Характеристиката му остава същата – за период от 15 секунди, три проблясъка за 5 секунди и пауза. Съоръжението е оборудвано с асансьор.
Това е историята на един от най-старите фарове по черноморското крайбрежие, ориентирал стотици хиляди кораби и рибарски лодки, намерили спасителния път към пристанището благодарение на него.
Построен през 1968 година, „Галатея“ е бил най-живописният ресторант край Варна.
Галатея в древногръцката митология е името, често приписвано на статуята на митологичния скулптор Пигмалион. Галатея е също така една от нереидите, в която бил силно влюбен циклопа Полифем. Олицетворява спокойното, окъпано в слънце море. Тя обаче обичала сицилиански младеж на име Ацис/Акид, когото Полифем убил със скала в пристъп на ревност. Безутешната Галатея превърнала алената кръв, изтичаща от любимия ѝ в бистра рекичка. (Овидий, "Метаморфози". XIII 750— 897). Галатея е и една от петдесетте сирени. Има опера от Георг Хендел -"Ацис, Галатея, Полифем".
Всички, които са го посещавали ще се съгласят, че това е едно от най - романтичните, и несъмнено мястото с най-красив изглед към Варна и морето.
Голямото количество бетон върху малка площ, липсата на адекватна канализационна система на ресторанта и на квартала като цяло, както и бездействието по укрепването на носа са причината за възникването на свлачище. Многократно активизиращо се, през пролетта на 1997 г. то отнесе долната тераса на ресторанта.На 26 февруари 1998 г., заедно с част от горната тераса, в морето пропадна и един от най-старите фарове по крайбрежието ни.
Че в района е опасно, а преминаването е забранено, предупреждава трудно забележима табела, скрита от клоните на дърветата край пътечката към стария фар. Подминаваме предупреждението и продължаваме към руините. Бетонният парапет е издраскан с графити на всякаква „тематика“. Сред тях се отличават два циклопа (еднооки чудовища от гръцката митология), които ни отварят „портите“ на легендата за морската нимфа Галатея и лудо влюбения в нея циклоп Полифем. Галатея обаче обичала красивия пастир Ацис. Чудовището било обзето от жестока ревност, откъртило огромен камък, който хвърлило по Ацис. Той обаче не умрял, а се превърнал в бистър поток, който потекъл към морето при своята Галатея.
Хилядолетия по-късно легендарното място е запазило своя мистичен ореол. Дори отломките от приказния ресторант крият някаква антична красота, способна да освободи „духа от бутилката“. Пристъпваш към висящата във въздуха над морската бездна бетонна плоча и отправяш взор към хоризонта. Само миг „на ръба“ е достатъчен, за да изпиташ силата на този кръстопът, събиращ ведно енергиите на земята, въздуха и водата. А те разпалват символично огъня в огромното човешко сърце, изрисувано върху плочата от неизвестни райтъри.
Иначе тук не забелязваме следи от „наркотична дейност“. В оцелелите кухненски помещения на ресторанта не откриваме спринцовки и игли. Няма и следи от клошари. Само отвън са разхвърляни няколко кутийки от бира, но това си е в реда на нещата. Решаваме да видим какво е положението на стария фар, построен преди цял век и показал спасителния път към пристанището на хиляди кораби и рибарски лодки. Изкачваме се на покрива на ресторанта, от където има видимост към цялата постройка на навигационното съоръжение, което сега не функционира поради опасността от свличане. Сега то прилича на Къщата на призраците. Само лехите с тикви и домати на двора подсказват, че там все още влизат хора. Дано природата пощади това необикновено място и да го опази през цялото ново хилядолетие!
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 71345
Блогрол
