Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
31.01.2015 19:45 -
ВЪЛКЪТ
Автор: varg1
Категория: Поезия
Прочетен: 589 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 31.01.2015 19:49
Прочетен: 589 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 31.01.2015 19:49
Той е там,
изгрял е заедно с луната,
заглушил със вой могъщ,
песните на хиляди щурци.
И усещам дъх горещ,
да докосва голия ми врат,
а той с ръмжене,
изчезна някъде в мрака
и остави ме сама да чакам
в тъмната ми празна стая,
освирепяла от възбуда и копнеж.
Аз къде ли не те търсих
в гори и под мостове пусти,
станах скитник, единак,
улиците бяха мой дом,
бях бездомна, но не подивях,
не се оставих аз на звяра да разкъса
най-чистото, човешкото в мене.
Търсих те,
макар да знаех,
че никога не ще си мой,
защото ти бе там да търсиш
девойки изгубени в горите,
с къси дантелени полички,
закачулени, обагрени в червено.
Ти бе лошият герой
във всяка приказна история
и аз никога няма да съм твоята вълчица.
И макар преди и аз да бях
малката Червена шапчица
ти не принадлежиш на тялото ми
опетнено, сбръчкано от старостта.
Ти роб си на Луната,
към която двама вием
през нощта.
Автор:Малката Разказвачка
изгрял е заедно с луната,
заглушил със вой могъщ,
песните на хиляди щурци.
И усещам дъх горещ,
да докосва голия ми врат,
а той с ръмжене,
изчезна някъде в мрака
и остави ме сама да чакам
в тъмната ми празна стая,
освирепяла от възбуда и копнеж.
Аз къде ли не те търсих
в гори и под мостове пусти,
станах скитник, единак,
улиците бяха мой дом,
бях бездомна, но не подивях,
не се оставих аз на звяра да разкъса
най-чистото, човешкото в мене.
Търсих те,
макар да знаех,
че никога не ще си мой,
защото ти бе там да търсиш
девойки изгубени в горите,
с къси дантелени полички,
закачулени, обагрени в червено.
Ти бе лошият герой
във всяка приказна история
и аз никога няма да съм твоята вълчица.
И макар преди и аз да бях
малката Червена шапчица
ти не принадлежиш на тялото ми
опетнено, сбръчкано от старостта.
Ти роб си на Луната,
към която двама вием
през нощта.
Автор:Малката Разказвачка
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 71347
Блогрол