Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
31.01.2015 19:45 -
ВЪЛКЪТ
Автор: varg1
Категория: Поезия
Прочетен: 586 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 31.01.2015 19:49
Прочетен: 586 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 31.01.2015 19:49
Той е там,
изгрял е заедно с луната,
заглушил със вой могъщ,
песните на хиляди щурци.
И усещам дъх горещ,
да докосва голия ми врат,
а той с ръмжене,
изчезна някъде в мрака
и остави ме сама да чакам
в тъмната ми празна стая,
освирепяла от възбуда и копнеж.
Аз къде ли не те търсих
в гори и под мостове пусти,
станах скитник, единак,
улиците бяха мой дом,
бях бездомна, но не подивях,
не се оставих аз на звяра да разкъса
най-чистото, човешкото в мене.
Търсих те,
макар да знаех,
че никога не ще си мой,
защото ти бе там да търсиш
девойки изгубени в горите,
с къси дантелени полички,
закачулени, обагрени в червено.
Ти бе лошият герой
във всяка приказна история
и аз никога няма да съм твоята вълчица.
И макар преди и аз да бях
малката Червена шапчица
ти не принадлежиш на тялото ми
опетнено, сбръчкано от старостта.
Ти роб си на Луната,
към която двама вием
през нощта.
Автор:Малката Разказвачка
изгрял е заедно с луната,
заглушил със вой могъщ,
песните на хиляди щурци.
И усещам дъх горещ,
да докосва голия ми врат,
а той с ръмжене,
изчезна някъде в мрака
и остави ме сама да чакам
в тъмната ми празна стая,
освирепяла от възбуда и копнеж.
Аз къде ли не те търсих
в гори и под мостове пусти,
станах скитник, единак,
улиците бяха мой дом,
бях бездомна, но не подивях,
не се оставих аз на звяра да разкъса
най-чистото, човешкото в мене.
Търсих те,
макар да знаех,
че никога не ще си мой,
защото ти бе там да търсиш
девойки изгубени в горите,
с къси дантелени полички,
закачулени, обагрени в червено.
Ти бе лошият герой
във всяка приказна история
и аз никога няма да съм твоята вълчица.
И макар преди и аз да бях
малката Червена шапчица
ти не принадлежиш на тялото ми
опетнено, сбръчкано от старостта.
Ти роб си на Луната,
към която двама вием
през нощта.
Автор:Малката Разказвачка
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 71321
Блогрол
