2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Машинистът на злополучиня влак 8601 София – Пловдив – Варна Христо Тиляшев, е направил признание минути след тежкия инцидент на гара Калояновец, при който загина колегата му Венко Тодоров, а над 10 души бяха ранени, след като управляваният от него влак дерайлира на гара Калояновец.
PLOVDIVLIVE.BG обаче разбра от свой високопоставен и информиран източник, че Тиляшев се е обадил веднага по телефона на дежурния деломайстор в депо Пловдив, обадил се е и на висш служител в отдел “Безопасност“ на БДЖ. На тях той е казал, че жълтата светлина на предсигнала е била в мигащо състояние. Така входният светофор е светел само със зелена светлина, което означава преминаване на максимална скорост. В случая тя е била 100 км/ч. А ето и доказателството, макар и косвено, на този факт:
Записващата лента на “Хаслер“-а (скоростомера) е отчела намаление от 110 на 98 км/ч. Това е така, защото до последно Христо и Венко са мислили, че влизат в отклонение със 100 км/ч. Има стрелки, които са за такава скорост (R1200), така че в това няма нищо чудно. С такава скорост се влиза например в гарите Поповица и Първомай.
Три дни преди фаталната събота, двамата са минали по същия маршрут, но са влезли в гара Калояновец на втората (S-ова) стрелка (всъщност тя е тази, на която влакът излетя) със скорост от 40 км/ч. Това е било така, защото предсигналът е светел в жълто, а входният – с една зелена и една жълта. Още повече, че всички машинисти са били запознати с телеграмата от месец април, в която е упоменато, че там се влиза с отклонение от път 1 към път 2 (по-горе се каза, че три по-рано те са минали по същия път). В събота обаче това не е било така. Именно тук те са подведени от сигнализацията и затова влизат в района на гарата с висока скорост, която всъщност е разрешена!
На лентата няма записани данни за екстрено задържане (внезапно спиране) на влака. Отчетено е само цитираното по-горе намаление на скорстта, за да може влакът да влезе с разрешената скорост в гърловината на гарата. Няма и данни за възникнала внезапна повреда на кран-машиниста (спирачката). Но дори и да е имало проблем с него, пред машиниста е имало други начини да спре навреме влака: като остави тотмана (системата за бдителност) да изпусне или да свали предпазителя му.
В подкрепа на казаното от Христо Тиляшев говори и следното: той е имал видимост от 1 км. към предсигнала и още 500 метра видимост към входния светофор. Това разстояние от 1500 метра е напълно достатъчно да се започне задържане (спиране) на влака, за да се достигне до разрешената за тази гари скорост за влизане в отклонение – 40 км/ч.
В първите минути след инцидента, Тиляшев е мислил, че се е скъсала подвеската на локомотива и това именно е причината влакът да дерайлира. Той и за момент не е предполагал, че за дерайлирането е виновна скоростта, с която е влязъл във втората стрелка. До последно си е мислил, че влиза в отклонение със 100 км/ч..
Сега остава да се разкрие, защо светлинната синализация е показвала едно, а стрелките са били в друго положение, напълно некореспондиращо с показанията на предсигнала и входния светофор.