:) :: КАК ДА ВЪРНЕМ УЖАСА В ХОРЪРИТЕ?

През последните 25 години хорър жанрът претърпя сериозна промяна - от свежа вена за боксофиса той се превърна в скучно блато от продукции, финансирани с бюджета на порно филмите.

Има ли все пак някаква надежда за феновете? Да, и това се вижда от филми като „It follows" и "The Babadook". Какво обаче прави тези продукции успешни, докато повечето се провалят? Отговорите са няколко и са много прости.

5. Главните герои в най-добрите хоръри са възрастни

Ако се вгледаме по-внимателно в най-успешните боксофис филми на ужасите през годините, ще забележим, че има нещо обединяващо между тях - главният герой не е тийнейджър. Разглеждането на още ред класации за най-добри филми в хорър жанра оставя същото впечатление. Дори героите от „Проклятието Блеър" са студенти в средата на 20-те си години. Всичко това ни води до извода, че публиката не иска да гледа как някоя секси тийнейджърка бива разчленявана на парчета. Тогава защо 90-те години бяха изпълнени с тийн-хорър поредици като „Писък", „Знам какво направи миналото лято?" и „Градски легенди"?

В техния случай не се създава особена връзка с публиката - просто тръпнем в очакване поредният тийнейджър да бъде разсечен. Класики като „Екзорсистът", „Психо", „Сиянието" са истории за възрастни герои, които си имат работа с някаква свръхестествена сила.

И още нещо - популярността на поредицата „Писък" разводни жанра, защото дори в тийнейджърските хоръри, които се смятат за класики, злодеите никога не са били смъртни: Майкъл Майърс и Джейсън не могат да бъдат убити, а Фреди Крюгер обитава само сънищата.

Но ако оставим настрана тийнейджърите, има една по-сериозна причина защо повече хоръри от 90-те не стават за нищо...

4. Музиката е всичко

„Проклятието Блеър" беше културен феномен, който стресира цяло поколение, но пробвали ли сте да го гледате отново, след като се отказахте от dial-up интернета? Толкова е забавно, колкото... да гледате как някакви пичове се разхождат 80 минути в гората. Никога такъв тип филм не би могъл да се превърне в класика. Добре, те могат да бъдат наистина забавни ("V/H/S", "Unfriended") и наистина обезпокоителни (никога не гледайте "Megan is missing"), но нищо повече.

Тогава защо бихме ги гледали втори път? Ако трябва да посочим една причина, която да ви накара да изгледате някой от тях отново, това би била липсата на музика - или 50% от причините да харесвате хоръри.

През 2010 г. група биолози откриват, че най-популярните музикални съпроводи в киното са тези, които имитират звуците на животни в беда, което провокира нашия първичен инстинкт и следователно предизвиква най-голяма емоционална реакция. С други думи причината да си спомняме „Челюсти" така ясно се крие в това, че всеки звук ни „казва" да бягаме и да се крием. Всички други класики, които споменахме, също са изпълнени със саундтраци, от които могат да ни побият тръпки и без да гледаме картина.

Деведесетарските хоръри обаче далеч не се справят толкова добре с тази част. Често музикалният фон се изразява в безличен ню метъл саундтрак. Опитайте се да се сетите за музика от този период, която да е запомняща се като някое от творенията на Джон Уилямс. Едва ли ще успеете.

Очаквайте продължение...

http://stand.bg/page/detail/id/8166

Нагоре