Българин се я казувам,

в море от простотия плувам,

на братята си да вредя –

националата ми е черта.

Я не сакам яз да съм добре,

я сакам Вуте да е зле,

зарад таз причина я си думам,

за Борисов, Боко, да гласувам.

От нашта черга е момчето,

с алчно дупе, от Бе-Ка-Пе-То,

ако да е без каскет,

краде с чалъм и мурафет.

Беше главен секретар,

респективно въздухар,

на Ме-Ве-Ре-То господар.

Це-Ре-У-То и Мосад

учеше на занаят.

Кмет започна да кметува,

с метаамфетамини да търгува,

писа вестник „Тагесбалт”

за нашенския гьонсурат.

Вместо Велчев прокурора

да го вкара в затвора –

той му прави баш поклон,

там под кметския балкон.

Премиер министър стана,

българите за чреслата хвана

та да знаят занапред –

кой не слушка цвъ-цвъ и кютек.

Пред Министерския съвет ,

бе събрала се тълпа,

скелет някакъв изпъшка със

пресъхнала от глас уста:

Тока, парното, храната,

скочиха до небесата,

а цената на бензина,

всякакъв предел премина.

Ний гласувахме за теб,

обеща ни ти масло и мед,

също светли бъднини,

накрая въздух и лъжи.

Абе, мюзевир – кьопек, абе, тъп,

смрадлив шебек,

друг път кат гласуваш –

знай, кьорав карти не играй.

Ай, разкарай се!