Абе моля ви се! Каква любов, какво чудо...

Чудя се - защо им е на хората все да са влюбени, все да се мъчат? Търсят, оглеждат се... Че каква ви е ползата от любовта? Първо те мъчи - харесва ли ме, иска ли ме. Ама чакай малко сега, чакай малко! Ама тя защо ме харесва, дали просто не ме използва, я да видя к"во имам в портфейла.
После евентуално щастие. И след това неизбежно нещастие и задължителна драма - защо погледна наляво, надясно, защо не гледаш само мене... Хм. После други драми, също задължителни - зависи колко е продължила връзката. И защо все искат да се единствени не разбирам, като знаят, че не са. Големи егоистки са жените и туй то - това е единственият смислен извод, до който съм стигнал. Въртят, сучат, обичат, обожават, ама накрая все до едно и също стигат - да са единствени в началото и да те вържат на каишка за възможно най-дълго в края.
И аман от тая женска суета! Защо се кичат като коледни дръвчета и обличат като за карнавал - не разбирам. И защо ходят на тез кокили бе хора, кой ще ми обясни... Били правели задника да изглеждам по-секси. Като ги видя на тънки високи токчета и първата ми мисъл е да не ме настъпят случайно, не искам да знам колко боли от това...
Да не ме разбере сега някой погрешно. Харесвам красиви жени, добре облечени и стегнати. Обаче може ли да са и естествени... И да не ме правят огледало на болните си самопредстави и да не се привързват болезнено, да не ме проверяват къде съм и да не ме гледат подозрително ако закъснявам с половин час. И също ако може да не очакват непрекъснати комплименти, просто не ми е в кръвта.

Не, не е в това истината, объркани са им всичките представи на днешните жени. Не разбирам как може като прочетат някаква смешна книга за тоалетната чиния да си помислят, че нещата ще потръгнат. Те че тръгват нещата - тръгват, всъщност те изобщо никога не са спирали, въпроса е разпознаваме ли посоката, в която вървят.
Нещо се обърках. Не е лесно с жените ей, много е сложно. За мен де, понеже съм прост. Ако има някой умен дето ги разбира, да ми обясни.

Все си мисля в последно време, че ако някой те обича, може просто да те обича ей така, без нищо. Без да те познава даже, без да изисква нещо от тебе, без да ти държи сметка за разни дреболии, без да се прави на нещо което не е заради тебе. Просто те обича и толкоз! Друго са смешни подробности.

'Все си мисля в последно време, че ако някой те обича, може просто да те обича ей така, без нищо."
То не се "мисли". Ако си го изживял, ще знаеш, че е така. Но не знаят.
Не знаят.
"Без да те познава даже". Не може да те обича, ако не те познава, ако не те припознае и те познае. Но малцина знаят какво значи това. Други, огромна част, се влюбват и обичат илюзията за другия, която са изградили в себе си. Обичането е към Всичкото и Нищото, което Знаеш. Ни повече ни по малко.

"Други, огромна част, се влюбват и обичат илюзията за другия, която са изградили в себе си" - Да, все това се случва. Как се излиза от този кръг?

с доверие.
без лъжа. с неприкриване на факти. с говорене. с общуване. с разбиране на другия. ако има неразбиране питаш. и ти се отговаря. не ти се мълчи отсреща оставяйки те в ...илюзията да си измисляш къв е онзи отсреща.
с доверие. за доброто и лошото.
колкото повече разбиране и познаване на другия толкова по-малко илюзии.
е, колко и кой би си го позволил?
щот зад всичко това има и много болка.
а хората обичат да живеят в илюзии. не обичат да ги боли. ...както не обичат да бъдат лъгани. е, някои сигурно обичат. затова не знаят. затова нищо не могат да познаят.