Това, че в България към днешна дата се намират хора, които изпитват носталгия по комунизма, сериозно си ме притеснява (и ядосва). Тази носталгия е...как да я определя? Странна, малоумна, антихуманна? Май и трите са верни.
Да ме прощавате, ама дядо ми е бил горе-долу на възрастта на днешните абитуриенти, когато "бойни отряди" от бивши партизани са го пребивали почти до смърт, само защото баща му не е искал да си дава земята в ТКЗС! Години по-късно същият този мой дядо е купонясвал в Белене с шоу-програма, съдържаща целодневен къртовски труд и трева и пръст за вечеря.
И ако това не ви стига, огледайте се следващия път, когато влезете в църква! Гаранция, че ще е пълно с комунисти, довчера проповядвали твърд атеизъм! Не че за мен религията е нещо кой знае какво, но предпочитам аз да имам избора какво ще е отношението ми към нея, а не някой да ми го налага!