Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
09.05.2017 17:09 -
Георги Димитров, страници от един велик живот (1960)
До Комун.онанистите, Мюслеман аналистите...
Патриарх Неофит осъди путинските антихри...
По-чистоплътно е да има избори
Патриарх Неофит осъди путинските антихри...
По-чистоплътно е да има избори
В края на живота си световноизвестният композитор Дмитрий Шостакович разкрива една с години пазена тайна. Един ден в санаториумав Барвиха нахлуват хора на НКВД и изпращат всички по стаите. Шостакович остава незабелязан до дънера на голямо дърво.
- „Неочаквано съгледах – разказва композиторът - как от двете страни на пътечката се зададоха един срещу друг Сталин и Димитров. Не долавях думите, но словесната схватка беше бърза и гореща. През пролуките на храстите видях как се разиграва сцена, която ще помня, докато съм жив, като кадър от ням филм. Но жестовете, и то преди всичко от тия на Димитров, стана ясно, че дипломатическите мостове бяха окончателно взривени. Жестовете ставаха все по-ожесточени. Димитров повиши тона и до мен достигнаха по вълните на въздуха като че ли отекващи в дънерите на дърветата високият ту непримирим глас - той викаше неудържимо, с пълен глас, и в него се вплитаха глухо и заплашително интонациите на Сталин. Трагичен дует-дуел или не знам как да го нарека, тогава само смътно се догаждах на каква основа е словесната битка. Димитров си позволяваше към Генералисимуса онова, което той не би простил никому, и аз осъзнах още там, че Димитров повече няма да го бъде...“ Не очаквал, че това ще стане още същата нощ. На другия ден е потресен от съобщението на ТАСС за кончината след продължително тежко боледуване на героя от Лайпциг.
цитирай- „Неочаквано съгледах – разказва композиторът - как от двете страни на пътечката се зададоха един срещу друг Сталин и Димитров. Не долавях думите, но словесната схватка беше бърза и гореща. През пролуките на храстите видях как се разиграва сцена, която ще помня, докато съм жив, като кадър от ням филм. Но жестовете, и то преди всичко от тия на Димитров, стана ясно, че дипломатическите мостове бяха окончателно взривени. Жестовете ставаха все по-ожесточени. Димитров повиши тона и до мен достигнаха по вълните на въздуха като че ли отекващи в дънерите на дърветата високият ту непримирим глас - той викаше неудържимо, с пълен глас, и в него се вплитаха глухо и заплашително интонациите на Сталин. Трагичен дует-дуел или не знам как да го нарека, тогава само смътно се догаждах на каква основа е словесната битка. Димитров си позволяваше към Генералисимуса онова, което той не би простил никому, и аз осъзнах още там, че Димитров повече няма да го бъде...“ Не очаквал, че това ще стане още същата нощ. На другия ден е потресен от съобщението на ТАСС за кончината след продължително тежко боледуване на героя от Лайпциг.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 71260
Блогрол