Антраксът се използва като бойно бактериологично средство за поразяване на хора и животни. За целта се употребява подходящ щам на бацила, който има висока вирулентност, притежава способността да образува спори, които при подходящи условия запазват заразния си характер и при попадане в живия организъм репродуцират, т.е. заразяват хора и животни.

Aнтраксът, известен още като "въглен" или "сибирска язва", е остра заразна болест, от която боледуват домашните животни, чифтокопитният дивеч и човекът. Човекът е силно податлив на инфекцията. Болестта е позната от дълбока древност. Хипократ е първият автор, описал заболяването в старата медицинска литература.

Болестта е широко разпространена в целия свят. Среща се в Южна Америка, Африка, Австралия и Европа - особено в страните, намиращи се в южната и западната част на континента. У нас заболяването по домашните животни и хората както в миналото, така и през последните години е диагностицирано спорадично в регионите на Добрич, Русе, Плевен, Силистра и Търговище. Годишно у нас боледуват по 10-12 души, предимно селскостопански горски работници, кожари, ветеринари, които са обслужвали заразени животни.

Антраксът се причинява от аеробен бацил. Попаднал в организма на животно или човек, той се намножава, капсулира, а извън него при достъп на кислород от въздуха и температура 20-41 градуса С образува спора. Спорите са силно устойчиви на външните климатични условия - директни слънчеви лъчи, студ, влага и гниене. Спорите, попаднали в почвата, запазват заразното си начало до 50 години, във водата 5-6 години, а в изсушено състояние и на тъмно - 70 години.

Биологичната способност на антраксния бацил - високата вирулентност, способността да се капсулира, да образува спора - трайно устойчива форма, и при попадане в живия организъм да репродуцира инфекция, се използва като биологично военно средство за поразяване на хора и животни.

От антракс боледуват говедата, конете, овцете, козите и свинете, а от дивеча - еленът, сърната, муфлонът, дивата коза. Дивата свиня е по-устойчива на естественото заразяване, докато фазанът се приема за устойчив. Хищниците, скитащите кучета и грабливите птици трудно се заразяват. Тяхната устойчивост в епизоотичната верига на заразяване ги прави механични разпространители и преносители на болестта от едно място на друго.

При разкъсване на антраксен труп причинителят образува спора, която, попаднала в почвата, запазва жизнеспособността си в продължение на десетки години. Замърсеният район става природно огнище на инфекцията, наричано от народа "прокълнато поле".

Антраксът е типична пасбищна болест, която се проявява през горещите и сухи летни месеци - юни, юли и август. Това е сезонът, в който растителността е оскъдна, тревата е изсъхнала. При паша домашните животни и дивечът поемат заедно с изгорялата трева и пръст, замърсена с причинителя на болестта.

Инкубационният период на заболяването при добитъка и дивеча е от няколко часа до 1-2 дни. Антраксът при тях протича в свръхостра (мълниеносна) и остра форма. И в двата случая изходът е летален - смърт.

Мълниеносна форма

Макар че видимо дивечът да изглежда здрав, внезапно прави отскоци от място и пада неподвижен на земята. Рита с крайниците, гърчи се и смъртта настъпва за броени минути.

Остра форма

Болестта се развива за 1-2 денонощия. Нарушено е здравословното състояние - затруднено дишане, некоординирани движения, трудно се придвижва, лесно се отстрелва или търси трудно достъпни места за усамотяване. Смъртта настъпва до 2 дни и се дължи на парализа на дихателния център в главния мозък.

Описаните признаци при дивеча визуално не се наблюдават лесно, защото той обитава трудни терени и винаги избягва срещата с хора. В природните огнища, в които се среща антраксът, може случайно или по време на лов да се откриват трупове на домашни животни или елени, сърни, муфлони.

За да се избегне заразяването на ловци, горски работници и случайни хора, са необходими минимум познания за елементарните следсмъртни изменения на откритите антраксни трупове в природата. Антраксният труп е силно подут, липсва следсмъртното мускулно вцепеняване, от ноздрите, устата, ануса и половите органи изтича несъсирена катраноподобна кръв, която е полепнала по кожата, козината и рогата (трофея).

Намерените трупове на домашни животни и дивеч в природата не се аутопсират, защото винаги съществува възможността от заразяване и създаване на природно антраксно огнище - "прокълнато поле".

Заразяването на хората и ловците най-често става чрез пряк контакт с болно животно, при одиране на кожата, отстраняване на трофея или при консумация на заразено месо, произхождащо от домашно или диво животно. В зависимост от проникването на заразата в човешкия организъм, антраксът протича в трите си разновидни форми - кожна, белодробна и чревна.

Кожна форма или така наречената "синя пъпка"

Тя съставлява около 98% от случаите при хората, заболели от антракс. При нея заразата прониква през наранена кожа на ръцете, шията, лицето, краката и гърдите. На "входната врата" отначало се появява мехурче, изпълнено с прозрачна водниста течност, която бързо потъмнява и придобива синкавокафяво оцветяване (оттук произлиза и названието "синя пъпка"). След спукване на мехура и изтичане на течността се образува кожна язва, от която изтича лепкава кървава течност. Около раната се развива обширен оток, който според мястото на проникване на инфекта по тялото може да обхване целия крайник, лицето, врата и гърдите. Регионалните лимфни възли са силно увеличени, болезнени при пипане. Телесната температу ра е повишена.

Белодробна (респираторна) форма

При тази форма човек се заразява след вдишване на замърсен въздух от прах от почвата или сено, замърсени с антраксни спори. Белодробният антракс протича като тежка хеморагична пневмония със задух, кашлица, отделяне на кървави храчки, висока температура и влошено общо здравословно състояние. Процентът на смъртност е висок.

Чревна форма

От нея боледуват хора, консумирали месо и субпродукти, произхождащи от болни домашни животни или дивеч. Инфекцията в организма се развива бързо. Характеризира се със сърдечна недостатъчност, гадене, повръщане, разстройство, събиране на водниста течност в коремната празнина, задух. Смъртта настъпва след 3-4 дни.

Прогноза

Лекуването на кожния антракс винаги има благоприятен изход, защото съвременните методи на терапия с антибиотици дава положителни резултати, докато за хората, болни от белодробен и чревен антракс, изходът не винаги е успешен.

Резултатното лекуване на респираторната и чревна форма зависи не само от антибиотичната терапия, но най-вече от ранното диагностициране на болестта. Диагнозата се поставя въз основа на епизоотологичните, епидемиологични, клинични и микробиологични изследвания. Проби, материали за микробиологично изследване за доказване на антракса се вземат в зависимост от проявилата се форма на болестта: при кожната форма - секрет от мехурчето или язвата; при белодробната форма - храчки и кръв; при чревната - изпражнения, урина и кръв; от неотворени трупове - ухо, а от външната среда - почва, вода, сено, кожа, вълна.

Предпазни мерки
За да се избегне заразяването на селскостопански и горски работници, както и на ловците от тази опасна зооноза, е необходимо спазването на определени санитарно-хигиенни правила:
поголовна ваксинация на домашните животни, особено в районите, в които е констатирана болестта;
забрана на пашата на добитък в райони, в които са установени природни огнища на инфекцията;
преди откриване на ловния сезон ловците по места да получат информация от РВМЦ дали съществуват антраксни огнища в района, в който ще ловуват;
открити в природата антраксни трупове на домашни животни и дивеч не се пипат с голи ръце и не се аутопсират и дерат, а се заравят дълбоко в земята или изгарят в екарисажите под ветеринарен контрол;
сено или друг фураж от "прокълнати полета" не се събира за изхранване на домашните животни и за зимното подхранване на едрия дивеч;
при контакт с антраксен труп или при най-малкото съмнение от заразяване стопаните на животните или ловците незабавно трябва да потърсят медицинска помощ.