Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.01.2016 15:17 - Национал живее с баничка на ден
Автор: varg1 Категория: Спорт   
Прочетен: 1485 Коментари: 1 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image

23-годишният национал по лека атлетика Йордан Петров, представил България на световното по полумаратон в Каварна, се прицели в Олимпиадата в Рио. Талантливият състезател от Добрич извървя кратък път до върха на лекоатлетическите първенства у нас и в чужбина. С голяма воля и къртовски труд в тренировките амбицията му го заведе в националния ни тим в Царицата на спортовете само след 2-годишна работа и хиляди навъртени километри. 

Данчо влиза в спорта като футболист на "Добруджа". Бил е най-бързият на терена и затова веднъж треньорът му Съби Николаев го завел на лекоатлетическо състезание между ученици в центъра на града. Станал първи, след което всички специалисти били категорични, че той има дарба и трябва да я развие. 


Сега мечтата му е да участва на Игрите в Бразилия през 2016 година и да докаже, че в дългите бягания българите може и да не дишат праха на кенийци и етиопци. 


Златните отличия и купите са само бляскавата страна на живота му. Другата е, че ежедневно състезателят се бори да оцелее. Единствено пред "България Днес" той се съгласи да покаже своя дом и да разкаже своята покъртителна история, достойна за сценарий на филм. 


Води ни в бащината си къща в следобедните часове на мразовит януарски ден. Домът му се намира в покрайнините на 100-хилядния град Добрич, а до него се стига през улици, които повече приличат на разорани ниви. Спираме пред тухлена къща, от която е останала само една стая. Половината се е разпаднала, а оцелялата част всеки момент ще се срути над главата му. Външна тръба, през която тече вода, е единственият източник за пиене. Лекоатлетът побутва дървената врата на дома си, която не се заключва. Вътре има четири легла и една печка, в която горят дърва.


"Ето така живея, голяма мизерия е. Не се срамувам от живота си, защото не съм крал. Без ток съм от 5 месеца, а на ден ям по една баничка, защото нямам пари", признава Данчо. 


Той е десетото от общо 13 деца. Майка му е починала преди година. Не помни баща си, тъй като той ги напуснал, докато бъдещата звезда на атлетиката ни е бил съвсем малък. 


"Всичките ми братя и сестри са женени. В момента живея с брат ми Злати, който също е лекоатлет. Единствените ни сигурни доходи са пенсията на майка ми 105 лв. и детски 35 лв. От време на време брат ми ходи да цепи дърва на познати, които му дават по 15 лв. за цял ден работа", разказва лекоатлетът, който месечно навърта по 700 км, за да се подготви за дългите бягания. Често ежедневният му километраж е по 40 км. 


Последните спечелени пари на състезателя са 80 лв. за седмото място в новогодишния крос в Правец и 450 лв. за Спортист №3 на Добрич за 2012 г. Джобът му бързо отново отънял, след като върнал борчовете си в кварталния магазин и на приятели, от които вземал назаем. 


"Много честно момче. 5 лв. борч да вземе и ги връща. Голям талант и ще стигне далеч, ако продължава така упорито да се труди", споделя треньорът му Николай Янков. 


"Добре, че като национал от федерацията ми дават национални екипи и маратонки. Иначе нямаше да имам какво да обличам. В момента съм с два чифта маратонки. Единият е за състезания, а с другия ходя на училище и тренирам. Бягал съм и с маратонки втора употреба", добавя Петров. 


Тази година той е абитуриент, а в спортното училище в родния си град е избран за Спортист №1 на годината. В момента набляга върху учебниците си заради предстоящата матура. Плановете му са да продължи за висше образование в Националната спортна академия. 


"Цял живот сме били бедни. Това ни пречеше да ходим на училище. Станах първокласник едва на 10 години, след като разбрах, че най-важното е човек да бъде образован. Това до голяма степен дължа на леля Емилия, при която като малък работех и припечелвах. Днес тя продължава много да ми помага, като ме храни и пере, купувала ми е и дрехи и обувки", признава младежът. 


Целта на Йордан Петров през тази година е да участва на Европейската купа на 10 000 метра в Правец, да подобри личните си рекорди в полумаратона и маратона, а с това и да прибави поредните си медали от държавните първенства и международните турнири.


Руслан ЙОРДАНОВ, в-к „България днес”


image




Гласувай:
10



Спечели и ти от своя блог!
1. tres1 - Не си сам Данчо
01.02.2016 22:35


Контейнерите за боклук до блока.
Тук всяка сутрин идваше жена,
във вехти дрехи, слаба, невисока,
с количка, а през зимата с шейна.

Преглеждаше в сместа добре нещата,
отделяше полезните на вид.
Изглеждаше ми странно тя позната,
в походка, маниер, гърбът - превит.

Бях все зает, началник - в общината,
до службата ме караха с кола.
И само сутрин, точно до вратата
я виждах - беше с очила.

Веднъж обаче тя ме заговори.
Попита ме с усмивка за часа.
Невероятно близка ми се стори.
И я познах - познах я по гласа.

Бе моята учителка любима
в последния гимназиален клас.
Заместваше почти една година.
Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.

Цял ден на работа за нея мислих -
УЧИТЕЛКАТА, станала клошар.
В бюрото нещо търсех, нещо чистех-
бях станал ученикът - Божидар.

Не бе познала в мене ученика.
Самият аз бях доста променен -
солиден, тежък, лика и прилика
с мастит, авторитетен бизнесмен. На заранта я чаках много рано.
Прекрасно утро. Неработен ден.
В боклука ми на дъното прибрано
лежи кашонче, дар голям от мен.

Усетих зад гърба си, че пристига.
Изсипах кофата с боклук завчас.
И без дори главата да повдигна,
прибрах се бързо на бегом у нас.

В кашончето бях сложил 300 евро,
кафе, парфюм, кутия с шоколад.
Вълнувах се и бе ми малко нервно,
но в себе си се чувствах много млад.

Закусих и полегнах на дивана.
На входната врата се позвъни.
Излязох да отворя - никой няма.
Пред прага - плик, кашончето - встрани.

"Не те ли учих, драги Божидаре,
че всяка работа краси Човек.
Дори и бедността от Бога дар е,
дори и в двадесет и първи век.

Нима в очите ти съм просякиня?
Срамуваш се да поговориш с мен.
Обратно връщам твойта милостиня
и знай - ще легна гладна този ден.

Не прося милост, бедността не крия.
Клошар съм, няма как, не върша грях."
Това прочетох, щях да се убия.
Учителката вече не видях.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: varg1
Категория: Лични дневници
Прочетен: 20121750
Постинги: 18642
Коментари: 10023
Гласове: 71260
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031