Ето целият нередактиран текст на посланието на феновете:

Националният клуб на привържениците на Левски София изказва огромното си възмущение и гняв от случилото се по време и след футболната среща между отборите на Литекс и Левски.

Не за пръв път в този феодален град се действа брутално срещу Отбора на народа и многобройните му привърженици.  

Съдии и полиция, като общ юмрук, изпълняват заповедите на един самозабравил се подсъдим, с огромно его и незначителен ръст. В БФС козируват и послушно обслужват всичките му поръчки, погазвайки правилници и угаждайки на всяка прищявка.

Какво се случи вчера:

В сектора за привърженици имаме строг вътрешен контрол, съблюдаван стриктно от нашите стюарди. Намесата на полицията трябва да се състои само при явно несправяне на въпросните стюарди с осигуряването на реда при възникване на инциденти.

Снощи обаче, за пореден път еничарите, наречени жандармерия, без особен повод нахлуха в сектора и провокираха привържениците, упражнявайки ненужна сила и обиди.

Нещо повече, същите еничари пребиха безскрупулно стотици невинни фенове, правейки им засади около стадиона и по пътя към София. Трошаха автомобили с палки и щитове, биеха крехки девойки и псуваха хората като каруцари.

Хората, които им плащат за да бъдат бити и малтретирани. Хората, които работят като магарета за да има за тях 20 заплати като напуснат МВР.

Хората, на които са се клели да пазят живота, здравето и имуществото, а не да го отнемат и разрушават.

На пострадалите момчета и момичета беше отказана лекарска помощ в болницата в Ловеч и мнозина от тях трябваше да пътуват с отворени кървящи рани чак до Пирогов в София.

Същите лекари са се клели да спасяват живот, но явно и Хипократ скланя глава пред заповедите на местния господар.

Поръчковата съдийска бригада си изпълни чудесно поставената задача. Отменен чист гол на Левски реши всичко на терена и предизвика останалите събития. Главният съдия Таско Тасков явно е новия ведомствен слуга на ловешкия феодал. Той е свирил общо 17 мача този сезон, от които 6 са на Литекс. Дали това е случайно?

Или може би това, че е роден само на 30 км. от Ловеч също е случайност?

Случайност е и че четвъртия съдия Цветан Кръстев е бивш футболист на Литекс и носител на купата на България със същия отбор през 2001.

И да продължим със случайностите. Съвсем случайно делегат на мача е Иван Манолов, който пък е баща на Светослава Тодоров – един от най-популярните футболисти на Литекс. Какво ли е видял и описал този човек, съвсем честно и непредубедено, разбира се?

Съвсем случайно трима от футболистите на Левски, които висяха с натрупани жълти картони и бяха застрашени да пропуснат мача на Герена в събота, бяха декорирани набързо от справедливия Таско, като картонът на Живко Миланов беше просто комичен, за игра рамо в рамо в центъра.

А още по-случайно, Асприля и останалите застрашени от Литекс, бяха бащински пожалени от честния рефер. Толкова много случайности надали са случайни.

Ние питаме, докога действията на хулиганите с пагони ще остават без последствия? Кога в тази държава ще видим осъден за полицейско насилие? Докога думата „полицай“ ще предизвиква само страх и насмешка? Защо децата ни искат да са мутри, а не полицаи и защо хората симпатизират на бай Петко от Лясковец?

Докога футболните фенове ще бъдат най-големия проблем за МВР, а хилядите неразкрити престъпления ще се считат за нещо нормално?

Левски беше лишен от победата, беше обезкървен за следващия мач със същият този отбор, а най-вероятно ще се опитат и да го лишат от най-мощното му оръжие – публиката, която го подкрепя безрезервно навсякъде. Публика, за която селските феодали могат само да мечтаят, избивайки комплексите си в пазаруване на съдии, полицаи и блюдолизци от футболната централа.

Защото Левски го има вече 102 години и ще го има много след като техните отборчета бъдат забравени, преименувани или закрити. А търпението на Левскарите достигна своя край и много скоро всичките самозабравили се властимащи ще го усетят на гърба си.