Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.02.2022 07:41 - След постепенния залез на Америка ще последва и увяхването на НАТО
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 1872 Коментари: 0 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Един от основните аргументи на САЩ в полза на по-нататъшното запазване на НАТО и продължаването на разширяването му е, че уж такава е волята на народите. Всъщност единствената причина за съществуването на блока при отсъствието на реална военна заплаха за членовете му е използването от Вашингтон на този блок като инструмент за отслабващата му световна хегемония. Привидно доброволното присъединяване на много държави към Алианса в действителност винаги е било осигурявано от сложна система от явни и прикрити заплахи, както и всякакви стимули („морков и пръчка“).

image



Ангажиментът на Съединените щати с механизма на НАТО, въпреки скъпите му разходи, не се дължи на каприз на велика сила, който може лесно да бъде изоставен. В крайна сметка материалните ползи от наличието на този инструмент надделяват. Американците се нуждаят от НАТО, за да поддържат режима на съществуване на тяхната държава, до голяма степен базиран на притежаването на глобалната резервна валута, денонощна парична машина и господството на глобалните финансови институции като МВФ. За да се запази такава позиция, е необходима хегемония. И колкото по-малко икономически лостове имат Съединените щати, за да запазят статута си, толкова повече разчитат на военна сила. Това е основната опасност за човечеството.

Компромис между Русия и НАТО е практически невъзможен. Русия никога няма да може да влезе в НАТО, дори ако наистина иска, което местните либерали не разбират. Това не е нейният modus vivendi! В руски мащаб Москва, независимо от социалната структура или идеологическите настроения на върха, неизбежно ще се превърне вътре в блока в център на влияние, паралелен на Вашингтон, със собствена база за подкрепа. Това е неизменно като закона за всемирното притегляне. Америка иска ли това? В този случай нейното значение ще изчезне, ще изчезнат контролът над евразийския континент и възможността за поддържане на познатия начин на живот. Не е ли казано от първия генерален секретар на организацията лорд Хейстингс Исмей при основаването на НАТО, че целта му е „да държи Америка в Европа, Русия извън нея и Германия под контрол“?

През 60-те години на миналия век Збигнев Бжежински, пише, че ... дори след като устройството в СССР се промени от „комунистическо“ в „демократично“, Съветският съюз ще остава враг на Америка поради геополитически причини. Той винаги разпространявал това отношение към Русия. През 90-те години същият Бжежински формулира „интелектуалната архитектура“ на този подход по следния начин: „Основната цел на нашата реалистична и дългосрочна голяма стратегия трябва да бъде укрепването на геополитическия плурализъм в бившия Съветски съюз“.

Сега, когато САЩ и НАТО ревностно защитават правото на всяка държава да се присъединява към всякакви съюзи, особено разбира се, тези под техен контрол, е особено поразително колко упорито се съпротивляват на всякакви интеграционни тенденции в постсъветското пространство. Съюзът на Русия с Беларус, например, все още е много по-слаб от степента на интеграция на Европейския съюз в много отношения, но безразборно се характеризира като „имперско превземане“ на Минск от Москва. А аргументите, че може би би било добре Киев да се присъедини към този съюз, се разглеждат само като „агресивни стремежи“.

А страните от Източна Европа не винаги са имали желание да се присъединят към НАТО, както се смята. По-специално през 20-ти век там е изключително популярна забравената „Доктрина на Диенстбир“, министъра на външните работи на Чехословакия (1989-1992). Според тази доктрина, за успешното развитие и поддържане на мира в Европа, би било целесъобразно страните от бившия Варшавски договор (СТО) да се присъединят към Европейския съюз, като останат неутрални във военно и политическо отношение. Вацлав Хавел и Лех Валенса, президентите на Чехословакия и Полша, успяват да направят изявления в подкрепа на тази доктрина. Вашингтон и други западни столици бързо смазват нарушителите. Скоро всички те не виждат друг „светъл път” за себе си освен НАТО. Първо, става негласна норма, че за бившите членове на СИВ присъединяването към блока е предпоставка за приемане в ЕС. Второ, всички те са сериозно уплашени от югославската война. Например, ако чехите и словаците продължат да упорстват в своите „неутрални заблуди“, вместо „мирен развод“ между тях, може да се предизвика кърваво клане.

Неслучайно ръководството на НАТО (четете: Вашингтон) с невероятна педантичност на всеки десет години произвежда „сублимация на конфликтни изпарения“ в Европа и съседните региони. Европейската история от последните десетилетия красноречиво говори за това. Целта е очевидна – да се „събира страхът“ на настоящите членове на блока и да се привличат новобранци в редиците му. В противен случай, поради липсата на враг в този важен механизъм на американската стратегия, центробежните тенденции могат да се засилят от само себе си.

90-те години са повратен момент. Говори се дали е време за разпускане на НАТО след Варшавския договор. И тогава, някак си, войната в Югославия пристига точно навреме. Страните от Източна Европа, които не бързат да се присъединят към поредния военен лагер, спешно започват да искат съюз. И въпреки че това не е казано на висок глас, за всички е очевидно, че вътре в НАТО те търсят преди всичко защита от самото НАТО. И тук няма нищо ново. Приблизително по същия начин през Средновековието големите европейски феодали превръщат по-малките в свои васали. Примери са как в края на 90-те - началото на 2000-те - имаше избухване на югославския конфликт, този път за Косово, след това избухнаха и първите пламъци в Близкия изток. Началото на 2010 г - Югославия вече се изчерпи, но след речта от Кайро на Обама, Магреб и Леванта също пламнаха.

Началото на 2020 г - Вместо нормална реакция на руските предложения за ограничаване на разширяването на НАТО, то предприема нови манипулации. Този път братските народи на Русия и Украйна са тласкани към война. Новото е, че за разлика от предишните провокации „за спасяване“ на НАТО, сегашната се извършва основно във виртуалното пространство. По обхват тази пропагандна „операция за прикритие“ може би превъзхожда всички предишни. В същото време тя е и най-фарсовата, въпреки че много „нестабилни души”, включително и у нас, се поддават на високотехнологичното ѝ влияние. Всъщност можем да говорим за мащабна „психическа агресия” на НАТО от новото поколение. И не само умовете, но и животите на хората могат да станат жертва на това.

Въпреки това, колкото и упорити да са САЩ в опитите си да запазят и дори да „нахранят“ своето любимо геополитическо дете, съдбата на НАТО до голяма степен ще зависи от постоянно променящия се баланс на силите в света. Постепенният упадък на Америка ще бъде последван от увяхването на Алианса, който ще престане да изглежда за мнозина като привлекателна основа за просперитет и сигурност. Много по-примамлива може да бъде алтернативата на безблоковия демократичен международен ред, предложена в съвместната руско-китайска декларация от 4 февруари 2022 г.

/Поглед.инфо/
 



Гласувай:
7



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 4822198
Постинги: 2500
Коментари: 6278
Гласове: 16457
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031