04.08.2021 admin

Значи така, а?
Преди години един нахален шмекер от вестниче на Шиши и майка му с копи-пейст публикува като свой текст моя студия от моя издадена отдавна книга.

Подадох сигнал до прокуратурата. Отказаха да образуват производство. Обжалвах. Отгоре уважиха жалбата ми и върнаха преписката. Отново отказ. Отново обжалвах. Отново отгоре върнаха с мнение, че има престъпление. Отново отказ. Пак обжалвах, пак върнаха. И така въртележка три пъти – 1080°. Отказах се.

Едни хора в едно министерство си разпределиха 3,5 милиона за 51 проекта срещу хазартната зависимост – някои по 780 000 лв., по 600 000 лв. и т.н. Аз единствен в България имам издадени книги за хазартната заеисимост и противодействието срещу нея. Усъмних се нещо и поисках по Закона за достъп до обществена информация да видя спечелилите почти по милион проекти.

Отказаха ми, защото те били “резултат от интелектуален труд на трето лице”. Аз, данъкоплатеца, нямам никаква възможност да видя за какво се харчат моите пари от държавния бюджет и да проверя дали няма състав на престъпление (плагиатство и др.) при това харчене.
Което е ужасно!

Значи така, не можем да прочетем една дисертация, която е представена и защитена на ПУБЛИЧНА защита, значи текстът ѝ е публичен, не можем да видим какви ги е написал докторантът, дали не е преписал от тук-там, както би трябвало да очакваме, като се има предвид интелектуалния му потенциал, рецензентите, научния му ръководител и сивито му дали вътре в дисертацията няма пълни глупости и тъпизми и т.н.

У нас законите забраняват даже да се усъмним в плагиатството на плагиатстващите плагиатори.
Защо ве, тъпанари?

Акад Петър Иванов