:) :: НОСТАЛГИЯ ПО НОРМАЛНОСТТА

НОСТАЛГИЯ ПО НОРМАЛНОСТТА

Стела Костова

Живяхме спокойно в уюта на соца,
цъфтяха онези работни села...
Растяха на воля, без страх и тревога
и в чисто безгрижие здрави деца!

Еднакво доволни в града и на село,
работеха всички! Кипеше живот!
Най-бедният имаше топла постеля,
добруваше целият трудов народ!

Ухаеха сутрин горещите фурни
на хляб и на някакъв странен уют,
със майчино мляко и обич закърмени,
се учеха всички на грижа и труд!

Учителят беше духовен будител,
облечен във святост и ум извисен,
пред който еднакво - и дете, и родител,
се възторгваше тихо с поглед смутен.

Лекарят беше вълшебен спасител,
носеше бяла надежда и лек!
Пациентът не беше злочест потребител,
а достойно лекуван от болест човек!

Нямаше карти и постерминали,
всичко се плащаше в лева и кеш!
Днес сме модерни, ядем портокали,
правиме смутита, пиеме фреш...

По време на соца се хапваха джанки,
ядяха се дини от собствен бостан.
Жените работеха, бяха стопанки,
щастливо вървейки до своя Иван...

Морето бе чисто, приветливо, синьо,
достъпно за всички. Най-вече за нас!
Днес често се връщам към тези години,
в които израснах безгрижно и аз.

Имахме Цумове, дори Корекоми,
пиехме "Инка " и чуден Алтай,
а от днес с изсушени на жар насекоми
ще хранят народа страдалчески май...!!!

И питам се, как е възможно изобщо,
някой уверено днес да твърди,
че живяли сме бедно, невзрачно и лошо,
досущ като някакви слепи глупци.

Върнете ми онзи низвергнат социализъм!
Вземете си целия джендърски свят!
Вземете и своя подивял капитализъм,
А МЕНЕ ВЪРНЕТЕ СТО ГОДИНИ НАЗАД!

Нагоре