Как неусетно си отмина пролетта.
Изчезна призрачно последната омая.
Остави тя в безбройните цветя
магията да пазят дъх до края...

Вървя по горската пътека в летен транс,
под изумрудените взори на листата.
С ливрея времето ми прави реверанс
и с наметалото на спомените ме намята.

Самотен скитник в тъй невзрачен свят,
разхождащ минало сред горските дъбрави,
загърбил мисълта да е богат,
простил се с болната илюзия за слава.

Копнеещ само за покоя на духа
под острите бодли на тишината.
Честит сред пропастите под върха,
издигнал скален паметник на самотата.

Страхотна изповед...
Как неусетно си отмина /младостта/.
Изчезна призрачно последната омая.
Остави тя в безбройните цветя
магията да пазят дъх до края...

Носят мъдростта на примирението с нашата преходост... Сам е човекът от началото до края, поради своята уникалност, а твоята ме кара да се чувствам по-малко сама в откритията, които ме съветват...

Много съм трогнат! Успешна нова седмица!

Едва ли заслужавам тези ласкави слова. Както казва Юлето, аз съм един старец, който по непонятни причини все още влудява 20 годишните жени.

Прекрасно е. Поздравления.