Някога, много отдавна,
лежахме на пода,
слели длани в молитва,
с очи взрени в звездите.
Но те като бездънни празни ями,
само поглъщаха
алчно всяка казана дума.
Гаснеха, падаха, умираха,
сякаш нарочно,
нощта ги гасеше една по една,
като малки свещици
в църковния храм.
Купувахме сбъднати мечти
от мътилки в разбити фонтани,
ний давехме злато, сребро,
и вярвахме сляпо,
че влажни червени очи
са прозорци към нещо добро.
Но кой ще повярва,
че падам надолу, 
без да зова себе си ангел.
Кой ще повярва,
че викам за помощ,
без да съм разкъсана, мършава,
покрита с кал...
...........................................
На мене за сляпата вяра
в догми превзети,
най-вече ми е жал...

~Малката Разказвачка~

За първи път заради невежеството "На мене за сляпата вяра
в догми превзети,
най-вече ми е жал...

МИ Е ЖАЛ ЗА ВАС, А НАПИСАНОТО Е РАСИЗЪМ, ДИСКРИМИНАЦИЯ И ПОСЛЕДНО: НАДМЕННОСТ, ДА СЕ СЧИТАТЕ ПО УМЕН ОТ ГЛУПАВИТЕ ВЯРВАЩИ
БЛАЖЕНИ СА ВЯРВАЩИТЕ И ТЯХНО Е БЪДЕЩЕТО, ЗАЩОТО ТЕ ВЪРВЯТ ПО ПРАВИЯ ПЪТ, НАЧЕРТАН ОТ БОГ, ГОСПОДАР НА ДУШИТЕ НИ В ОНЯ СВЯТ