Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Постинг
29.04.2014 20:56 -
Първи ден тъга
Момент на спомен в съзнанието изплува,
съвсем малък спомен, а сетне тъга.
Сърцето някъде отново тъгува,
отново тъжи самотната душа.
Искам да те спра да тичаш, но не мога,
свила съм в ръцете мои- твоите сълзи,
сякаш исках леко да те докосна,
а ти пожела ми смъртта, дори.
Избягах бързо, за да остана със себе си,
там, където няма светлина, няма мечти,
от всичко най-много желая бремето
мое- да изчезне мигом, нали?!
Далече ли беше или просто отмина,
моментът на адската болка пак се задържа
и сякаш тази болка направи ме ранима
птица, която до теб долетя.
Пролята сълза, сетне въздишка,
покрих с рани своите нозе,
гореща мъка, сълзи без почивка,
обвито тяло в скръб, бледно лице.
Сълзите напират, отнети от целувка,
но това ли искам, някой да ги спре?
Не може ли тази твоя милувка
да ме докосне, погали отново- не!
Обърна гръб, затвори вратата
не каза нищо мило, дори.
Останах аз за теб непознатата - позната,
която сърцето свое на теб подари.
И спомените отново ме отведоха
в твоите нежни, кафеви очи,
които бавно загоряха в мене,
горят и сега, но не го знаеш, нали?!
И не бива никой да разбира
затова какво значеше копнеж,
да бъдеш нечия самоволна самодива,
да обречеш сърцето си на един младеж.
"Спри!"- в мен крещят безгласни думи,
не си отивай ти , поне.
Но ти не чуваш, сякаш глух си,
обръщаш се и смело продължаваш напред.
Автор Snow White Queen
съвсем малък спомен, а сетне тъга.
Сърцето някъде отново тъгува,
отново тъжи самотната душа.
Искам да те спра да тичаш, но не мога,
свила съм в ръцете мои- твоите сълзи,
сякаш исках леко да те докосна,
а ти пожела ми смъртта, дори.
Избягах бързо, за да остана със себе си,
там, където няма светлина, няма мечти,
от всичко най-много желая бремето
мое- да изчезне мигом, нали?!
Далече ли беше или просто отмина,
моментът на адската болка пак се задържа
и сякаш тази болка направи ме ранима
птица, която до теб долетя.
Пролята сълза, сетне въздишка,
покрих с рани своите нозе,
гореща мъка, сълзи без почивка,
обвито тяло в скръб, бледно лице.
Сълзите напират, отнети от целувка,
но това ли искам, някой да ги спре?
Не може ли тази твоя милувка
да ме докосне, погали отново- не!
Обърна гръб, затвори вратата
не каза нищо мило, дори.
Останах аз за теб непознатата - позната,
която сърцето свое на теб подари.
И спомените отново ме отведоха
в твоите нежни, кафеви очи,
които бавно загоряха в мене,
горят и сега, но не го знаеш, нали?!
И не бива никой да разбира
затова какво значеше копнеж,
да бъдеш нечия самоволна самодива,
да обречеш сърцето си на един младеж.
"Спри!"- в мен крещят безгласни думи,
не си отивай ти , поне.
Но ти не чуваш, сякаш глух си,
обръщаш се и смело продължаваш напред.
Автор Snow White Queen
Парите убиват: ГЕРБ е внасяла отровната ...
Млади погубили...
Профилът във ФБ на съдия Татяна Гьонева ...
Млади погубили...
Профилът във ФБ на съдия Татяна Гьонева ...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 71321
Блогрол