Глава четвърта

За безмълвието и невидимата бран

                Сега, когато узнахме къде се води започнатата от нас борба и каква е нейната цел, става ясно защо я наричаме невидима бран. Всичко се извършва в безмълвие, в дълбините на нашето сърце и това е другото важно нещо, което подчертават светите отци: дръж устата си затворена и никому не говори за своята тайна. Ако някой отвори вратата на затоплена баня, топлината ще изчезне. Затова не говори никому нищо за своето решение. Не споменавай нито дума за започнатия от тебе живот, за твоите преживявания, за опита, който смяташ, че притежаваш. Това засяга само тебе и Бога, само вас двамата. Единственото изключение да бъде твоят изповедник.

                Това мълчание е необходимо, защото всяко обсъждане на собствения живот и на своите действия дава храна единствено на самолюбието и самоувереността. А те първи трябва да бъдат победени! Напротив, в тишината израства доверието към Господа, Който вижда това, което е скритом; в мълчанието се научаваш да говориш с Този, Който слуша без думи. Ти се стремиш към Него и на Него възлагаш всичките си надежди; докоснал си се до вечността, а във вечността няма нужда от думи.

                Отсега трябва да помниш, че всичко, което срещаш по пътя си, е изпратено от Господа в помощ на твоята борба. Единствено Той знае кое е полезно за тебе и от какво се нуждаеш в даден момент; в неуспехи и успехи, в изкушения и падения. Нищо не е случайно. Всичко ти се изпраща за назидание и трябва да го проумееш, защото така расте доверието към Господа, Когото следваш.

                За преуспяването по този път светите отци дават още една препоръка: ти трябва да гледаш на себе си като на дете, което се учи на първите букви и прави първите си несигурни крачки. Цялата ти земна мъдрост и опит нямат абсолютна никаква стойност в предстоящата борба; твоето обществено положение и земно богатство също нямат никакво значение. Имането, което не се ползва за служене на Господа, е бреме и всяко знание, което не служи за очистване на сърцето, е безплодно и затова вредно, защото води до тщеславие. Подобно знание се нарича голо, то е хладно и не ражда любов. Ти трябва да оставиш всяко знание и да станеш безумен, за да си мъдър; трябва да станеш беден, за да станеш богат и немощен, ако искаш да бъдеш силен.

 Т.К.