2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. mamkamu
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 2971 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 30.08.2022 20:35
Свилен Симеонов е познат на бургазлии като една от легендите от славния отбор на "Нафтата"
Легендарният вратар от златния отбор на "Нефтохимик" Свилен Симеонов в последните 6 месеца работи като доброволец в Кризисния център в подкрепа на украинците във Варна. Днес той обяви, че напуска - разочарован от отношението на тези хора, които уж бягат от война, но идват тук с безкрайно много претенции.
Ето какво написа във фейсбук Свилен Симеонов:
За мен беше чест, НО СЕ ИЗМОРИХ! Напускаме с Веси центъра за бежанци. Доброволец не се измаря, но доброволец се разочарова. Изморих се от украински туристи с много претенции. Последните два месеца ние не помагаме на бежанци, а се караме със тях, защото искат нещо което не можем да им дадем. Искат да живеят като туристи, а са бежанци. Изморих се да идват хора с много пари и да живеят на гърба на държава и ЕС.
Как може да дойдеш да искаш безплатно настаняване и да ми кажеш: "Аз работя в Украйна и печеля 10 000 $". И идваш за 15 лева от държавата. Или да дойдеш с думите: "Ти си длъжен да ме настаниш където искам!!!"
Тези случаи вече преобладават. 6 месеца отделих в помощ за хора, бягащи от войната. Тези 6 месеца ги взех от семейство, деца, Лео и приятели. Спряхме да пътуваме. Дадохме всичко. Но...стига! Спирам и не съжалявам!
Помогнахме на хиляди, предимно майки с деца. Горд съм със това което направихме. Горд съм, че никога не се продадохме или предадохме.
Помня как в начало нямах търпение да дойде утрото и да помогна на колкото си може повече хора. Не спяхме. Живеех със тях. Прекосявах Румъния, за да взема бежанци.
От известно време обаче не се чувствам полезен. Не ходя с удоволствие. Няма я онази тръпка. "Убиха" я многото претенции на бежанците. Няма ги вече измъчените стари хора, майки с деца. Няма ги благодарните хора.
Но винаги ще помня, че макар и с малко помогнохме в най трудните моменти на непознати хора. Ще ме "топлят" десетките благодарствени писма. Запознах се с уникални хора. Благодаря ви!
Данчо, Альона, Катя, Марик, Женя, Олга и Олга, Наташа, Оксана, Станислав, Васко...ще ви помним само със добро. Време е, войната да свърши и всички вие да си отидете по родните места. Пожелавам ви го от сърце!
Моля да не ми звъните и пишете...Не мога да ви помогна. Свобода ви желая.
https://www.flagman.bg/article/274390?fbclid=IwAR2bXtAneQytxscWRs3Ed_KhaNQy3HYroeVmKbYXrW-5AHyWIK1EppJVnC0