Обявен от Международната федерация на борците от съпротивата и пострадалите от фашизма /ФИР/ и е утвърден с решение на ООН.

Така се отбелязва въстанието на концлагеристите от Бухенвалд, подготвяно дълго от съветските военнопленници. На 11 април 1945 г. са нападнати стражевите кули, вътрешната и външна охрана на лагера, въстаналите концлагеристи излизат извън телените мрежи и вдигат червено знаме над административната сграда на лагера. Войниците и офицерите от СС са обърнати в бягство. Въстанието спасява затворниците от сигурна смърт, защото само ден преди това нацистите взимат решение да унищожат всички концлагеристи. Два дни по-късно 3-та дивизия на американските войски напредваща в Тюрингия достигат Бухенвалд. По-рано, на 27 януари 1945 г. съветските войски освобождават най-големия концлагер Освиенцим, близо до Краков в Полша.

В годините на Втората световна война през лагерите на смъртта преминават над 18 милиона човека, от които 5 милиона граждани на Съветския съюз. Над 12 милиона от тях не оживяват. На територията на Германия и окупираните страни действат повече от 14 хиляди концлагери. Това са места на ужасни престъпления. Хората са били изгаряни в пещите на крематориумите, задушавани в газови камери, измъчвани, изнасилвани, принудени да гладуват и да се трудят до пълно изнемогване. С тях са извършвани ужасяващи медицински експерименти. По признание на самите есесовци продължителността на живота на един концлагерист е по-малко от година, но трудът му се равнява на почти хиляда и петстотин райхсмарки чиста печалба.

Ето защо на този ден – 11 април, заедно с прогресивните хора по света ние почитаме паметта на милионите невинни хора, избити зад бодливата тел на нацистките концентрационни лагери, на тези които понесоха неописуемите ужаси на нацисткия плен, на намерилите смъртта си във фабриките на смъртта. Паметта на народите не бива да позволява да се забравя тази трагедия.
На 11 април отдаваме почит и се прекланяме пред героизма, пред силата и мъжеството на всички борци против фашизма и нацизма, варварството на 20 век, белязано от 50 милиона загинали в годините на Втората световна война.
Нека споменът за тях не угасва и мир на душите им.

Хора бдете ! Никога повече фашизъм !

Бдение – Тодор Коруев

Не забравяйте датата 11 април, международният ден на политзатворниците, концлагеристите и пострадалите от фашизма и войните. ООН почете този лист от календара, тъй като на тоя ден през 1945 г. са въстанали в Бухенвалд оцелелите мъченици. Сред първите дела на командването на американския батальон, освободил този „кръг от ада“, е да покани видни ваймарски граждани да видят какви чудовищни злодейства са се вършили недалеч от града на Гьоте, Шилер и Лист. 11 април носи велик трагизъм и напомня, че човечеството има свещена памет и будна съвест. Нищо не е забравено. Няма давност за престъпленията на фашизма. Камбаните на Бухенвалд бият и зоват.
Бухенвалд е само брънка от веригата хитлеристки концентрационни лагери, оковала Европа. Имена като имена, но звучат зловещо – Аушвиц 1, Треблинка, Заксенхаузен, Терезин, Маутхаузен, Аушвиц – Биркенау, Флосенбург, Собобор, Белциг, Нойенгам, Майденек-Люблин… Фабрики за смърт. В нацистките концлагери и политическите затвори хитлеристите са натъпкали над 20 милиона, повечето „за нищо не виновни, освен защото са се родили хора“. Първият концлагер е Дахау, където се задържат за изправителен труд „криминални елементи, комунисти и други политически противници, цигани, евреи, хомосексуалисти, проститутки, представители на секти от типа на „Свидетели на Йехова“. Открит е на 9 май 1933 г. Датата напомня за същия майски ден след дванайсет години – Девети май, който изписват с главна буква – „День победы“ или Victory in Europe Day. Но в тия 12 години – на фашизъм, насилие и войни, погиват 55 млн. души, нанесени са огромни материални щети, цветущи градове са превърнати в руини, цивилизацията губи безценни културни паметници, в концлагерите намират смъртта си 11 милиона.
Концентрационните лагери са феноменално изобретение на капитализма и стават обичайна практика от началото на ХХ век. Появяват се с разни имена: център за задържане, трудов лагер, наказателна колония, център за преследване, лагер на смъртта и др. Проф. Васил Проданов в книгата си „Насилието в модерната епоха“ ни напомня, че понятието „концентрационен лагер“ влиза в обращение в „най-старата демокрация“ – Англия, и за първи път през Англо-бурската война в Африка, където създават 31 такива лагери. За жалост и социалистическите страни в сталинския си период приложиха този опит и обяснението „такова беше времето“ не е никакво оправдание. „Концентрация“ означава „събиране на едно място“, „съсредоточаване“ и още „сгъстяване“, „насищане“, но когато тя, безчувствената дума, се съчетае с „лагер“, словосъчетанието излъчва ужас. Нацистките концлагери посрещали жертвите си с афористични надписи: „Трудът освобождава“ или „Всекиму своето“, с които не се скриват нито газовите камери с емайлирани табелки: „Баня за мъже“ и „Баня за жени и деца“, нито секретните блокове, в които са извършвани „експерименти с хора“ – сатанинският отрасъл на медицинската наука. В Белциг, Собобор, Треблинка и др. пък са се специализирали в изтребването на евреи и цигани. Коравосърдечната статистика показва и българският „принос“ към този ден. В периода 1941-1944 г. у нас са арестувани 64 345 антифашисти, осъдени са 12 141 души, 31 250 са „събрани“ в концлагери. Убитите партизани и ятаци са около 12 000 души.
11 април е ден на бдение, в него държим будна съвестта си. Тя се буни срещу оня срамен и обиден Луков марш из улиците на София – нови фашисти размахваха овехтели реваншистки лозунги. С благословията на кметството. Кому кадеше тамян президентът Росен Плевнелиев на 1 февруари т.г. на панихидата за „жертвите на комунизма“? Нима той не знае, че в този списък са и 147 деятели на монархо-фашистката власт, получили смъртна присъда от Народния съд. Там са имената на тия политици-продажници, начело с Богдан Филов, които завързаха България за фашистката Ос на страната на „кафявата чума“, и ни вкараха във война със САЩ и Великобритания. Те извършиха престъпление не само срещу народа си, но срещу човечеството. И да се представят днес като унищожения от комунистите „елит на буржоазна България“ е срамно и недостойно. На тях държавният глава отдава държавни почести. С други думи – не се признават Народният съд, Нюрнбергският процес, възмездието на световния антифашизъм. У нас много политици се правят на глухи за камбаните на Бухенвалд. И на слепи към ставащото пред очите им: как се величаят и оневиняват някогашните фашистки водачи, как свободно се пропагандира фашизъм, нацизъм, хитлеризъм, расизъм, как се клевети Съпротивата. Все неща, несъвместими с европейските ценности. Не е ли време да посегнем пак към позабравения репортаж на Юлиус Фучик с неговото: „LIDE, mel jsem vas rad, BDETE!“

2012 г.

Профашисти – Тодор Коруев

11 април – Международен ден на концлагеристите, затворниците и пострадалите от фашизма и войните. ООН вкарва тази дата в световния календар, тъй като на 11 април 1945 г. обречените на смърт в концлагера Бухенвалд се разбунтували и така дочакали освобождението си. На другия ден довеждат в лагера видни граждани на Ваймар, пише концлагеристът Имре Кертес, по-късно Нобелов лауреат да литература, да видят какво е вършено в тяхно име: „Нищо не са знаели. Никой не е знаел нищо.“
Ние обаче днес знаем, че в концлагерите – фабриките на смъртта, са унищожени 11 милиона души. Но денят не е само за почит пред загиналите и преминалите пред Голготата на концлагерите, затворите и войните, а и ден за размисъл – предупреждение срещу възраждането на фашизма. В мрежата прочетох кои били изгаряни в Бухенвалд: „Не съжалявайте изроди като криминалните престъпници, циганите, педалите, евреите, комунистите, сектантите, педофилите, изнасилвачите, анархистите, клошарите, убийците“. Ужасяващо! Писал го е българин! И на протестите видях надпис „Евреите вън!“.
Анжел Вагенщайн в НДК разказа как чул мрачни удари на барабани и видял запалени факли. Това го върнало към младостта – така навремето с „мрачни удари на барабани и запалени факли“ тръгва Хитлер. С благоволението на медиите и тази година видяхме страшното легионерско шествие „Луков марш“, но този реваншистки марш по жълтите павета никого не тревожи. Германският посланик в България Бекерле нарекъл някога ликвидирането на ген. Луков „тежък удар за германските интереси“, което си е похвала за „терористите“ от бойната група, извършили екзекуцията, заслуга към европейската съпротива против нацизма. А сега името на генерала се използва за реабилитиране на фашизма и расизма. Да напомням ли, че Европейският съюз носи родилните петна на антифашизма. Но нашите десни политици, заслепени от антикомунизъм, не смеят да се поклонят пред жертвите на фашизма.
На този ден все ще се намери някой и друг умник да ни разясни, че у нас не е имало фашизъм, че той е италианска направа, а нацизмът – изработка на Хитлер. Но никой не може да оспори, че България бе прикачена към фашистката ос и народът стана мишена на антихитлеристката коалиция.
Нямало фашизъм! Разчетете статистиката: От 1941 до 1044 г. загиват 9140 партизани, избити са 20 070 ятаци и помагачи, осъдени на смърт и екзекутирани са 15 901 души, 31 642 са преминали през концлагери, изгорени са 2139 партизански къщи. Само за осем месеца през зимата на 1943-1944 г. са раздадени над 26 млн. лева за убити антифашисти. Елате с мен в пенсионерския клуб в с. Кръстевич, та очевидци ще ви поразкажат за разнасяните глави на убити партизани из селото. Впрочем във фашистката терминология няма „убити“, навсякъде пишат евфемистично „ликвидирани“.
С право българският народ се гордее със спасените 48 хиляди евреи, но не можем да отминем 11 343-те от „новите земи“, изпратени в лагерите на смъртта със съдействието на българската окупационна управа и фашисткото правителство. Богдан Филов, обявен днес за „жертва на комунизма“, в дневника си на 11 март 1943 г. е писал „за евреите от новите земи, които изселваме“ и на предложение те да бъдат изпратени в Палестина възразява, че е много късно, защото след няколко дена тръгват. „Къде отиват?“ „В Полша“. „Това значи, че те отиват на смърт!“ – му казват… Обясних, че това е пресилено и че ще бъдат използвани като работници…“ А пътят е един – към газовите камери.
По предложение на президентите Желев и Стоянов 1 февруари се отбелязва като ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. На този ден през 1945 г. са изпълнени част от присъдите на Народния съд. А Народният съд не е приумица на „комунизма“. Какво правят върху паметника на жертвите на т.нар. комунизъм имената на осъдените от Народния съд – тези, които ни свързаха с Третия райх и с най-човеконенавистната идеология, тези, които приеха Закон за защита на нацията, тези, които обявиха война на Великобритания и САЩ, всички те бяха изправени пред съда с решение, прието в Техеран още на 1 декември 1943 г. от лидерите на СССР, САЩ и Великобритания. И такива съдилища бяха създадени във всички европейски страни с изключение на Испания, Португалия и Швеция. А у нас съдът, уж демократичен, реабилитира осъдените за престъпления против мира и човечеството от Народния съд. Парламентът пък се инати и не признава партизаните за участници в Съпротивата, както е навсякъде в Европа. Та се убеждавам все повече, че в нашия преход към зъл капитализъм много от демократите, стари и новопокръстени, са си профашисти.

2013 г.

 Виж и следната статия:

11 април 1945-а. Концентрационните лагери на нацистите – сцена на безконечен низ от нечовешки издевателства – Георги Пирински

https://duma.bg/11-april-1945-a-n143925