По-голямата част от този коментар беше написана вчера – желанието ми беше да излезе, преди служебното правителство да успее да направи това, което направи. По технически причини не излезе навреме.

Както всички разбираме, атаката на Тръмп нямаше абсолютно нищо общо нито с химическото оръжие, нито със Сирия. А също, въпреки мнението на Путин, не целеше на първо място да отвлича вниманието от катастрофата в Мосул. Атаката бе изключително вътрешнополитически пиар (разлайване на кучетата, или wagging the dog) от страна на слаб президент. Военният „триумф“ в чужбина е изпитано средство за издигане престижа на неприемани от естаблишмънта и чиновничеството нови владетели.

Какъвто беше Труман, случайно кацнал на върха по каприз на демократическата номенклатура анонимник и взел решението за Хирошима, или страстно мразеният от консерваторите ирландец католик Кенеди с авантюрата си в кубинския Залив на свинете. Такива бяха и акциите на Бил Клинтън в Судан и Афганистан след скандала с Моника и на Саркози в Либия. Но не точно такъв бе случаят на Буш II, който не само имаше претекста на 11 септември, измъчваше се от стара любов към Саддам, но и положи извънредни усилия в продължение на половин година да направи по-секси тезата за ОМП-тата му.

Най-запомнящият се момент на вчерашното екстрено заседание на Съвета за сигурност на ООН беше, когато боливийският посланик размаха снимката на генерал Колин Пауъл в същата зала с епруветката в ръка. Ако не беше това, каза дипломатът, нямаше сега да има ИДИЛ и целия този батак в Близкия изток. Ах, защо българското МВнР не може да се издигне на висотата на Боливия? А новата американска посланичка в ООН Ники Хейли е неспасяемо глупава. Сюзън Пауър беше гений. Помня я как гледаше Чуркин с просълзено обожание.

Тръмп бе буквално подлуден от продължаващия срещу него три месеца преврат на бесните демократи и „дълбоката държава“ – службите, жертва, на които паднаха и някои от най-важните за него хора, и нервите му не издържаха. Нищо, че от няколко седмици градусът на преврата поспадна, излязоха разкритията на Уикилийкс за кибероперацията на ЦРУ, а малко преди атаката изтече и информацията, че съветникът на Обама по националната сигурност Сюзън Райс контролирала операция на четири служби, вкл. ЦРУ и АНС, за следене на предизборния и после и преходния екип на Тръмп, т.е. че твърдението за подслушването на Тръмп Тауър е било истина.

От мъка оранжевият забрави, че едва довчера искаше да бие ИДИЛ заедно с Русия, нямаше възражения срещу Асад, че осъждаше агресиите на Обама и Хилари за смяна на режими и затова беше избран, че 18 пъти в 2013 г., както преброи сп. „Тайм“, предупреди Обама да не бомби Сирия, наричаше го „глупак“, настояваше да търси одобрение от Конгреса и пр.

В усърдието си да спре лова на вещици за измислената си „руска връзка“ Тръмп реши, или по-скоро от глупост допусна да се създаде привидност за началото на Третата световна война. Поне аз така приех в началото истерично-триумфалното известие за ракетния кьорфишек на една наша тукашна синя журналистка във Фейсбук, което бръмна на заглушения ми телефон малко след девет и половина вечерта, докато невинно гледахме „Аида“ с Красимира Стоянова в Метрополитън Опера. Нищо не видях от третото и четвъртото действие.

Оранжевият забрави също, че довчера искаше да забрани достъпа на сирийски бежанци в САЩ, и захвана да оплаква прекрасните сирийски бебета.

Сините колеги в България приемат атаката пожелателно-символично, като плесница за Путин, която показала, че Тръмп не бил миролюбивият Обама, САЩ били готови за война, руското ПВО не можело да спира „Томахавките“, Тилърсън щял да дойде на 11 април в Москва с нов договор за васалитет. Всичко това няма нищо общо с действителността. Другояче виждат нещата американските демократи – и най-бесните от тях се разделиха – едни затръбиха осанна на завоевателя, други продължиха да беснеят срещу руския агент Тръмп.

И така, атаката е единична акция, а не част от план за нашествие в Сирия, за сваляне на Асад, камо ли за война с Русия. Затова Вашингтон е така изненадан, разочарован и смутен от руското решение да прекратят меморандума за избягване на инциденти в сирийското въздушно пространство от 2015 г. Атаката е и последна, защото Русия едностранно отмени меморандума и изглежда започва да разпространява действието на своето ПВО над цяла Сирия или да превъоръжава сирийското ПВО с модерно оръжие – така се създава прословутата no fly zone, макар не каквато я иска Ердоган.

Атаката явно е била готвена отпреди инцидента в Идлиб във вторник. Претекстът за нея е абсолютно фалшив и това без съмнение ще се установи в най-скоро време от експертите на ООН. Всички запознати сочат несъответствията на видеото от провинция Идлиб, на която войниците пипат с голи ръце пораженията от зарин и продължават да се разхождат по Божия свят, разказват за жълт облак и миризма, каквито свойства този газ няма.

Атаката не е съгласувана с Конгреса, нито с НАТО. Предупреждаването на Русия е било от страх – да не би те да не разберат, че става дума за фейк. Всички действия на Буш I, Клинтън, Буш II и Обама в региона бяха надлежно съгласувани, бяха градени коалиции, в момента в коалицията на Обама в Сирия са формално над 60 страни. Тръмп дойде на власт, критикувайки едностранчивия подход на Обама.

Кому помага и кому вреди атаката?

Както казват мои познати бесни демократи, те и след нея продължават да вярват, че Тръмп е назначен за президент от Путин. Просто иначе трябва да признаят реалните причини за загубата на Хилари, а това не им е по силите. Така че едва ли ще има отслабване на лова на вещици. Твърде много механизми са задействани вече. Славата на Доналд завоевателя и сега е извънредно летлива.

Утре ще се разчуе, както вече стана много пъти в Сирия, че в Идлиб не имало зарин и че каквото е имало, вероятно хлор, не е било пуснато от Асад. Ще има асиметричен и изненадващ отговор от Русия, както стана в Крим след киевския преврат. Ще има инциденти с американските войски, нелегално пребиваващи в Сирия, които подкрепят кюрдите и искат да превземат Рака.

Геополитически кабинетът Тръмп с действията и изказванията си около атаката на практика призна, че Сирия е в руската сфера на интереси, а че Америка няма претенции да промени това положение, а само я наказва – еднократно, в ограничена форма и с предупреждение – за конкретно, макар илюзорно, прегрешение. Кабинетът демонстрира интелектуална незрялост, емоционалност и непредсказуемост, податливост на манипулации. Ще се намери кой да се възползва от това в своя изгода.

Протестното движение срещу Тръмп в САЩ, в което участваха и двете ми деца и което не затихва и няма как да затихне предвид дневния ред на оранжевия, ще добие ново и ярко антивоенно измерение. Тръмп загуби и малкото благосклонност от страна на демократи бърнисти като мене, които досега изтъквахме, че при всичките си други грехове той поне има едно добро качество в сравнение с Хилари и Обама – иска нормализация с Русия и съвместна борба с тероризма.

Атаката очевидно помага на ИДИЛ и „Ал Кайда” – това слага край на приказките на Тръмп за борба с тероризма с единни сили. Но тя няма да предотврати разгрома на ИДИЛ и „Ал Кайда” в Сирия, който вече започва, и не е предназначена за това. Заедно с това атаката е удар срещу мирния процес в Сирия и в двата му сегашни формата – срещите в Астана и в Женева.

Атаката се прие с радост от спонсорите на сунитския тероризъм – Саудитска Арабия, Катар и Турция, както и от Нетаняху – и антагонизира шиитите, както и американските съюзници кюрдите. Тя за пореден път показа илюзорността на достлука на Путин с Ердоган. А дни преди това руски бомбардировачи биеха по ИДИЛ, бръснейки турското въздушно пространство, а Ердоган тихомълком отмени операция „Щитът на Ефрат“, останала без резултат. Иран открито поставя под въпрос присъствието на американския флот в Персийския залив.

Атаката се осъжда в САЩ от много видни хора и от двете партии, и от независими. Казват, че е антиконституционна, несъгласувана с Конгреса, без план какво да се прави на другия ден, вкл. и с Русия, и то преди посещението на Тилърсън в Москва. Чудят се какво ще стане с хилядата американски войници в Северна Сирия. Осъжда я, както ми се струва, и сп. „Форин Полиси“. Осъждат я арабският свят, Русия и Китай. Китайският президент сигурно е приел атаката по време на вечерята си с Тръмп във Флорида като детинска провокация на дилетант. Тя постави Тръмп в неизгодно положение в преговорите с декларирания му китайски „враг“ и не му позволи да постигне нищо срещу него.

Осъдиха я Марин льо Пен, Фарадж и европейските партии на протеста, които се готвят да идват на власт и това започва да изглежда неизбежно, пък и мнозинството хора по света. Автоматичната подкрепа на васалите Меркел (след изразените предишния ден съмнения на Берлин относно инцидента в Идлиб) и Оланд е подкрепа на удавници. Зад тях в редичката на васалите, някъде в дъното, плете крачета и нашето МВнР.

Едно-единствено нещо, утвърждаването от Сената на кандидата на Тръмп за Върховния съд Нийл Горсъч в петък, е факт, но щеше да мине и без бомбенето на Сирия – републиканците задействаха „ядрената“ процедурна хватка срещу „филибастъра“ на либералите. Това е законно, но рядко използвано парламентарно средство, защото прекалено антагонизира опонентите.

Във военно отношение атаката е провал за Пентагона. САЩ предупредили Русия за удара и руско ПВО не е действало, но малко над една трета от томахавките стигнаха целта – при това на малко разстояние от Крит до Западна Сирия. Може да са отклонени или свалени от сирийското ПВО със стари зенитни ракети. С-400 „Триумф“ и „Панцир“ могат да свалят томахавки, най-новите модели, от които са от 2004 г. и се движат с дозвуковата скорост на пътнически лайнер, 800–900 км/ч. Пентагонът омаловажи това, давайки да се разбере, че атаката не е имала военни цели.

Първият вариант на коментара вчера завършваше така: България (т.е. президентът Радев) трябва още днес (петък) да осъди атаката като изненадваща, напълно противоречаща на досегашните изявления на Тръмп, несъгласувана с партньорите от НАТО, подкопаваща мирния процес в Сирия, обективно помагаща на терористите и стимулираща миграцията на сирийци към ЕС. За съжаление явно пътят към независимостта е дълъг и криволичи.

Валентин Хаджийски, ГЛАСОВЕ