Дилян се ражда през месец декември 2015 година, но скоро го сполита лошата съдба, която му отрежда тежко онкологично заболяване на гръбначния стълб. След редица лекарски прегледи на бебето се оказва, че не може да му се предостави сполучливо лечение у нас, но има шансове за лечение в чужбина.

Оттук започват и мъките на семейството на Дилян, които се сблъскват с безхаберния и бюрократичен апарат на Фонда за лечение на деца. След многократни увъртания и бездействия от фонда, майката на Дилян – Даниела Христова публикува гневно писмо, в което обвинява тогавашния шеф на фонда Павел Александров в безхаберие и некадърност.

Документите на Дилян са подаден във фонда на 10 март 2016 година, но до 21 април е нямало никакъв отговор. Това забавяне се е оказало решаващо и е довело до бъдещия фатален край на детето. Въпреки това бебето преминава през тежки химиотерапии в България, но туморът не се повлиява, а клиниките в чужбина не могат да му помогнат.

Семейството на малкия Дилян вземат крайно тежкото решение да приберат детето си в Русе и да го гледат в домашни условия до неговия край. Вчера 13-месечният Дилян е починал, а майка му написа във Фейсбук профила си през какви мъки минава детето и.
„Знаете, че преди 3 месеца, беше започнато обезболяване. Въпреки всичко има дни, в които болката надделява…има цели денонощия, изпълнени с безпокойство… За последно ми се усмихна преди повече от месец. Беше една лека и измъчена усмивка, но все пак усмивка. Няма го вече онова дяволито пламъче в очичките му. Гледат ме две малки, измъчени оченца…две големи зеници, пълни със страх… Болестта направи тялото му неузнаваемо… Думите не стигат ……..“.

http://bultimes.bg/kak-nekadurnostta-i-bezhaberieto-na-durjavata-ubi-13-mesechniyat-dilyan/