Разказва, че Андон е отличник, ходи редовно на училище и не е от хулиганите. За да не кривне младежът по лоши пътища, настояла да спортува. За 5 години, откакто тренира бокс, вече има 27 медала. „Няма мъж у дома, за да го респектира. Съпругът ми почина от инфаркт на 42 години, дъщерята се омъжи. Аз сама съм поела ангажимент за внука, но имам нужда от помощ – признава Донка. Работила съм 41 години, навивала съм бобини в Цигарената фабрика. Изгледала съм две деца и трима внуци. Дала съм всичко от себе си, а какво ми дава държавата? Не стига че това момче няма на кого да каже мамо и татко, сега им се досвидяха еднократните 270 лева!”

Миналия път Донка искала парите, когато му се скъсали маратонките и нямало с какво да ходи на тренировки. Пенсията не стига за погасяването на сметките, храната и лекарствата.  Жената е с високо кръвно, диабет, артрит, преживяла е и лек инсулт. А нуждите на Андон растат заедно с него. Следва специален хранителен режим заради спорта. Всеки месец трябват пари и за карта за автобуса, дрехи и джобни. Има приятелка, някой път му се иска да я почерпи кафе. Бабата се тревожи как ще го стегне догодина за абитуриентски бал. Сега двамата живеят в две стаи, момчето отваряло дума и да постегнат неговата, за да не се срамува, като дойдат приятели.

Бабата не е приемен родител, момчето е устроено при нея по Закона за закрила на детето по параграфа за настаняване у близки и роднини, обясни шефката на „Социално подпомагане” в Пловдив Надя Танева. Тя потвърди, че всеки месец се плащат по 170 лева за тийнейджъра. И отрече допълнителните  еднократни помощи да са спрени. „Те се отпускат по преценка на социалния работник, който наблюдава случая. Две поредни години Донка и Андон са получавали тези пари, сега е преценено, че имат висок доход и няма необходимост, това плащане не е задължително“, обясни Танева.
Тя подчерта, че бабата дори не е подала молба да получи средствата, а се жалвала по различни институции и ходила лично при нея, без да е направила необходимите стъпки по регламент.

Източник: Марица.бг