Задължение на Михнев е било да следи за всички знаци и светлинни сигнали. Не е оправдание за високата скорост и това, че в други случаи влакът е минавал директно без спиране, тъй като според събраните доказателства цялата локомотивна бригада е била запозната с телеграма за промяна, предвиждаща спиране на трети отклонителен коловоз. Машинистът Михнев си усложнил положението и с това, че в понеделник – само три дни след катастрофата, започнал да разпродава недивжимости и продал своя имот в Габровско.

Прокуратурата поиска постоянен арест и за втория машинист Радослав Петков. Той обаче беше освободен, като мотивът на съда бе, че не е можел да влият върху скоростта на влака.

От думите на прокурора стана ясно, че влакът е тръгнал от Бургас с 13 минути закъснение, което на моменти се е увеличило на 30 минути, но в крайна сметка машинистите са наваксали и композицията с 26 вагона пристигнала в Хитрино вместо в 6:02 часа, в 5:37 часа. При влизането на първата стрелка скоростта на влака е била 80 км в час, а на стрелка номер 5 – 78 км в час. Автоматичната спирачка се е задействала едва 17 метра преди стрелка номер 1, като не е предприето екстремно спиране. Показанията на светофора са давали разрешение за влизане по трети отклонителен коловоз със скорост до 40 км в час. Според разпита на свидетели влак 90 570 много често при преминаването си през гара Хитрино е бил пускан директно направо по коловоз номер 2 без спиране. И в този случай обаче има ограничение на скоростта от 60 км в час. Междувременно стана ясно, че са разпитани и преки очевидци на катастрофата, сред които и кадровият военнослужещ Цанко Анастасов, който закъсал с колата си за бензин и станал очевидец на скоростта, с която влакът влязъл в гарата. „Много съжалявам за инцидента, моля да не бъда задържан“, каза в последната си дума Михнев.
В сряда е била идентифицирана и шестата жертва на катастрофата, позната досега като труп номер 5 – това е родената през 1923 година Шерифе Сали Ибрям.