Мечтата за мъничко благосъстояние Лека плаща с живота си. Момичето от едно село в южноиндийския щат Тамил Наду е на 16 години, когато на вратата чука посредник, който набира млада работна ръка за една от многото текстилни фабрики в южноиндийския център на текстилната индустрия. Мъжът хвали условията на труд във фабриката и прави съблазнителни обещания. Твърде съблазнителни за бедното семейство. Бащата се доверява и дава дъщеря си на посредника. Но пътят към мечтаното благосъстояние се пръвръща в път към ада.

16-годишната Лека се разболява от непосилния труд във фабриката. Въпреки високата температура и непоносимите болки, надзирателите я карат да продължи да работи. Накрая Лека попада в болница, където баща ѝ я уговаря да се върне на работа. С надеждата, че всичко ще потръгне по-добре, момичето се съгласява. Но нищо не се променя. Няколко седмици по-късно Лека умолява баща си да я прибере у дома, защото вече е на края на силите си. Бащата веднага я откарва в болница, но вече е твърде късно. Лека е толкова изтощена, че ден по-късно умира.

Дрехи, пропити с кръв и сълзи

Историята на Лека, която пресъздава съдбата на стотици хиляди момичета в Индия, е описана в едно ново изследване, озаглавено "Модерната форма на робство в индийските предачни фабрики". Изследването е направено по поръчка на индийската неправителствена организация CIVIDEP и на германското сдружение FEMNET. Авторката на изследването Анибел Ферус-Комело беше тези дни в Германия, за да представи изследването. И за да обърне внимание на факта, че много от дрехите, които се продават в магазините на модни вериги като H&M и C&A, са произведени при нечовешки условия.

Анибел Ферус-Комело свидетелства, че момичета предимно от селските райони биват примамвани да работят за три години в някоя от стотиците текстилни фабрики в Тамил Наду. Според официалните данни на индийското правителство, преди три години в текстилната индустрия в Тамил Наду са работели почти 270 000 души. Други източници говорят за най-малко 400 000 души. А неправителствената организация SAVE изчислява, че при започване на работа над три четвърти от работничките са били непълнолетни.

Много от момичетата не само работят във фабриките, но и живеят там. А със заплатата, която им се изплаща чак след третата година, те трябва да закупят собствената си зестра. Този жесток бизнес-модел е известен под тамилското име "Sumangali", което в превод означава приблизително "щастлива невеста". Само че реалността е друга. "Момичетата, които стават жертва на системата "Sumangali", произхождат от най-бедните прослойки. Те биват държани на територията на фабриката като същински затворници. От момента, в който започнат работа, тези момичета де факто извършват принудителен труд. Експлоатират ги до пълно изтощение и ги подлагат на сексуално насилие", разказва социоложката Ферус-Комело и добавя, че вследствие на преумора често се стига до трудови злополуки, които завършват фатално. "През изминалите четири години сме регистрирали 86 подозрителни смъртни случаи. Повечето от тях вероятно са били самоубийства", казва още Анибел Ферус-Комело.

За 19 евро на месец

По правило работничките в текстилните фабрики нямат никакви права. "Те не получават трудов договор, нямат никакъв документ, който да удостоверява трудово-правните отношения", казва авторката на проучването. И докато минималната месечна заплата в Индия възлиза на около 113 евро, момичетата в текстилните фабрики получават около 19 евро на месец.

"Всички тези хиляди момичета нямат никаква представа какво ги очаква след постъпване на работа в текстилната индустрия", казва Мери Виякула от неправителствената организация SAVE. Заедно с колегите си тя обикаля по селата и се опитва да разясни на невръстните момичета какво ги чака, ако се доверят на посредниците. За всеки случай оставя и телефонния номер на горещата линия за оплаквания - в случай, че въпреки предупрежденията момичетата повярват на съблазнителните обещания.

"Момичетата в текстилните фабрики са напълно изолирани от своите семейства и нямат никаква връзка с външния свят", казва още Мери Виякула. По 10-15 момичета обитават едно помещение. Спят на пода и работят по 16 часа на ден. И тъй като и храната е много лоша, децата бързо губят сили.

Текстилните фабрики в Тамил Наду почти не се контролират, въпреки че в Индия има служби, които са създадени специално за тази цел. "Индийските власти са убедени, че текстилната индустрия е ключът към икономическия растеж. И затова много рядко се огласяват информации за катастрофалните трудови условия в текстилния бранш", се казва в изследването на социоложката Анибел Ферус-Комело.

Но след като през последните години се надигна критика срещу системата "Sumangali", чуждестранните модни вериги се загрижиха за имиджа си и вече оглеждат по-внимателно текстилните фабрики, преди да започнат бизнес с тях, казва Ферус-Комело. Според нея това е най-ефективният начин за оказване на помощ. Защото животът на хилядите експлоатирани момичета ще се промени само ако западните клиенти започнат да оказват натиск, убедена е Ферус-Комело.

http://offnews.bg/news/r_1/n_630061.html