Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. varg1
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. hadjito
14. kunchev
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. varg1
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. hadjito
14. kunchev
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. bateico
8. samvoin
9. iw69
10. mimogarcia
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. bateico
8. samvoin
9. iw69
10. mimogarcia
Постинг
28.04.2016 09:28 -
Дълго пазената тайна на Южна Корея
Автор: varg1
Категория: Новини
Прочетен: 513 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.04.2016 09:28
Прочетен: 513 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 28.04.2016 09:28
Олимпийските игри в Сеул през 1988 г. са символ за демократизацията и модернизацията на Южна Корея. Събитието обаче е предшествано от истинска човешка трагедия, пазена дълго време в тайна.
Един откраднат къшей хляб променя завинаги живота на 14-годишния тогава Чой Сенг-ву. През 1982 година момчето е задържан от един полицай, който със сила изтръгва от него признание за кражба - полицейският служител съблича младежа и държи горяща запалка до гениталиите му. Така за Сенг-ву започва един кошмар, продължил цели 5 години - кошмар, който са преживели и стотици други безпризорни южнокорейски деца.
Разследване на американската осведомителна агенция АП разкри наскоро смайващи тежки нарушения на човешките права в следвоенната история на Южна Корея. Според АП, властите в страната и до днес се опитват да прикрият скандала.
Той е пряко свързан с едно спортно събитие, останало в колективната памет на южнокорейците като исторически поврат - Олимпийските игри в Сеул през 1988 година, когато страната за пръв път се представя пред света като възходяща икономическа сила, модерна държава с високо самочувствие. За нещастие страната тогава е залята от студентски протести за повече демокрация.
Като концентрационни лагери
Тогавашното автократично управление е загрижено за международния имидж на страната и предприема гигантско "разчистване на градовете": трафикът на личните автомобили е силно ограничен - те могат да се движат само през ден; ресторантите, в които се сервира кучешко месо, са затворени; над 720 хиляди обитатели на цели квартали с паянтови жилища са принудително изселени.
По-малко известен факт е, че преди Олимпиадата улиците на Сеул са прочистени и от хиляди "гамени". Полицейските чистки са насочени не само срещу бездомни, алкохолици и болни хора, а и срещу много безпризорни деца. Около четири хиляди от тях попадат в т.нар. "Дом на братството" в южнокорейския град Пусан - най-големия от десетки подобни приюти, създадени тогава за "нежелани лица". По този повод един бивш адвокат споделя: "Това не бяха благотворителни убежища, те приличаха по-скоро на концентрационни лагери".
И до ден-днешен нито един от виновниците за много смъртни случаи, изнасилванията и мъченията в тези "домове" не е подведен под отговорност. Позовавайки се на непубликувани документи и интервюта с бивши служители и обитатели на "Дома на братството", АП пише, че мащабите на насилието надхвърлят и най-смелите ни представи.
За едни трагедия, за други бизнес
По данни на властите, между 1975 и 1986 г. в лагера са намерили смъртта си 513 души. Действителният им брой вероятно е много по-голям. В медицинскитепротоколи като причина за смъртта в повечето случаи се сочи "сърдечен порок" или "обща слабост". За да се предотврати евентуалното им бягство, повечето затворници са били изпращани в болница само в краен случай, когато е било вече късно да им се помогне. Свидетели разказват за съществуването на "наказателен карцер", в който затворниците са били пребивани до смърт, а труповете им, по заповед на директора на лагера, били заравяни в близката гора.
АП разкрива още как различни държавни институции са печелили от "изправителния" дом. Властите били доволни, че е намерено място за "уличниците" и "гамените". И без да упражняват никакъв контрол просто са удължавали договорите с "Дома на братството" който по този начин се е осигурявал нови държавни дотации. Вътрешна документация показва, че ръководството на "дома" е поощрявало местните полицаи да им доставят повече безпризорни. Полицаите пък били възнаграждавани за това със служебни повишения.
Домът бил много печелившо предприятие: обитателите му били заставяни да се трудят като роби в близо 20 фабрики, намиращи се на територията на лагера. Произвежданите в тях ризи и обувки били изнасяни в Европа. Когато идвали чужди гости повечето от затворниците били държани под ключ по стаите, а по-здравите трябвало да създават впечатлението за добре функциониращ благотворителен приют.
Тъмното минало остава неразкрито
Едва в края на 1980-те години приютът е закрит. Директорът му обаче не е разследван за случаите на малтретиране, но получава присъда от 2,5 години лишаване от свобода за злоупотреба с милиони държавни средства.
Докато Южна Корея се подготвя за домакинството си на Зимната олимпиада в Пьонгчанг през 2018 година, бившите обитатели на приюта в Пусан не са получили до този момент нито финансово обезщетение, нито официално извинение. С аргумента за давност, правителството продължава да отхвърля опитите на един опозиционен депутат за ново разследване на случая. Впрочем, именно бившият военен диктатор Пак Чон-хи през 1975 г. нарежда извършването на въпросните чистки за безпризорни. Неговата дъщеря Пак Гън-хе днес е президентка на Южна Корея.
"Домът на братството" отдавна е съборен а на негово място е построен нов квартал. През 1990-те години строителите откриват стотици кости, увити в син брезент.
http://www.blitz.bg/news/article/408078?news=164160&utm_medium=Facebook&utm_campaign=blitz&utm_source=blitz
Един откраднат къшей хляб променя завинаги живота на 14-годишния тогава Чой Сенг-ву. През 1982 година момчето е задържан от един полицай, който със сила изтръгва от него признание за кражба - полицейският служител съблича младежа и държи горяща запалка до гениталиите му. Така за Сенг-ву започва един кошмар, продължил цели 5 години - кошмар, който са преживели и стотици други безпризорни южнокорейски деца.
Разследване на американската осведомителна агенция АП разкри наскоро смайващи тежки нарушения на човешките права в следвоенната история на Южна Корея. Според АП, властите в страната и до днес се опитват да прикрият скандала.
Той е пряко свързан с едно спортно събитие, останало в колективната памет на южнокорейците като исторически поврат - Олимпийските игри в Сеул през 1988 година, когато страната за пръв път се представя пред света като възходяща икономическа сила, модерна държава с високо самочувствие. За нещастие страната тогава е залята от студентски протести за повече демокрация.
Като концентрационни лагери
Тогавашното автократично управление е загрижено за международния имидж на страната и предприема гигантско "разчистване на градовете": трафикът на личните автомобили е силно ограничен - те могат да се движат само през ден; ресторантите, в които се сервира кучешко месо, са затворени; над 720 хиляди обитатели на цели квартали с паянтови жилища са принудително изселени.
По-малко известен факт е, че преди Олимпиадата улиците на Сеул са прочистени и от хиляди "гамени". Полицейските чистки са насочени не само срещу бездомни, алкохолици и болни хора, а и срещу много безпризорни деца. Около четири хиляди от тях попадат в т.нар. "Дом на братството" в южнокорейския град Пусан - най-големия от десетки подобни приюти, създадени тогава за "нежелани лица". По този повод един бивш адвокат споделя: "Това не бяха благотворителни убежища, те приличаха по-скоро на концентрационни лагери".
И до ден-днешен нито един от виновниците за много смъртни случаи, изнасилванията и мъченията в тези "домове" не е подведен под отговорност. Позовавайки се на непубликувани документи и интервюта с бивши служители и обитатели на "Дома на братството", АП пише, че мащабите на насилието надхвърлят и най-смелите ни представи.
За едни трагедия, за други бизнес
По данни на властите, между 1975 и 1986 г. в лагера са намерили смъртта си 513 души. Действителният им брой вероятно е много по-голям. В медицинскитепротоколи като причина за смъртта в повечето случаи се сочи "сърдечен порок" или "обща слабост". За да се предотврати евентуалното им бягство, повечето затворници са били изпращани в болница само в краен случай, когато е било вече късно да им се помогне. Свидетели разказват за съществуването на "наказателен карцер", в който затворниците са били пребивани до смърт, а труповете им, по заповед на директора на лагера, били заравяни в близката гора.
АП разкрива още как различни държавни институции са печелили от "изправителния" дом. Властите били доволни, че е намерено място за "уличниците" и "гамените". И без да упражняват никакъв контрол просто са удължавали договорите с "Дома на братството" който по този начин се е осигурявал нови държавни дотации. Вътрешна документация показва, че ръководството на "дома" е поощрявало местните полицаи да им доставят повече безпризорни. Полицаите пък били възнаграждавани за това със служебни повишения.
Домът бил много печелившо предприятие: обитателите му били заставяни да се трудят като роби в близо 20 фабрики, намиращи се на територията на лагера. Произвежданите в тях ризи и обувки били изнасяни в Европа. Когато идвали чужди гости повечето от затворниците били държани под ключ по стаите, а по-здравите трябвало да създават впечатлението за добре функциониращ благотворителен приют.
Тъмното минало остава неразкрито
Едва в края на 1980-те години приютът е закрит. Директорът му обаче не е разследван за случаите на малтретиране, но получава присъда от 2,5 години лишаване от свобода за злоупотреба с милиони държавни средства.
Докато Южна Корея се подготвя за домакинството си на Зимната олимпиада в Пьонгчанг през 2018 година, бившите обитатели на приюта в Пусан не са получили до този момент нито финансово обезщетение, нито официално извинение. С аргумента за давност, правителството продължава да отхвърля опитите на един опозиционен депутат за ново разследване на случая. Впрочем, именно бившият военен диктатор Пак Чон-хи през 1975 г. нарежда извършването на въпросните чистки за безпризорни. Неговата дъщеря Пак Гън-хе днес е президентка на Южна Корея.
"Домът на братството" отдавна е съборен а на негово място е построен нов квартал. През 1990-те години строителите откриват стотици кости, увити в син брезент.
http://www.blitz.bg/news/article/408078?news=164160&utm_medium=Facebook&utm_campaign=blitz&utm_source=blitz
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 71317
Блогрол
