На 3 март българите празнуват националния си празник – Освобождението от османско иго.

Основните тържествени мероприятия се провеждат на връх Шипка, където руската войска е удържала една от най-големите си победи. Основният чуждестранен гостенин на церемонията обаче съвсем не е представител на Русия. Впрочем нас като цяло престанаха да ни канят в България – през 2003 година бе последният път, в който Владимир Путин бе поканен в този паметен ден на Шипка. В същото време обаче на празника неочаквано бе поканен турският президент Реджеп Тайип Ердоган(изданието цитира информации от последните дни, появили се в различни сайтове - които обаче не са потвърдени, бел. ред).

Всъщност, защо пък да е неочаквано? Това решение е напълно в съответствие с политиката на днешните български власти. Българският външен министър Даниел Митов дори официално определи Русия и „Ислямска държава“ като основните външни заплахи за ЕС. София горещо подкрепи санкциите на ЕС срещу Русия и предателски се отказа от договореното вече полагане на тръбите от газопровода „Южен поток“, който можеше да донесе на страната милиарди долари. Но в Брюксел наредиха, а София раболепно отдаде чест.

Защо обаче поканиха именно Ердоган? При всички положения той е потомък на бившите поробители на България. Може би като знак на помирение? Не, това е чиста политика. В София казват, че България и Турция сега са съюзници в НАТО, имат общи интереси, а отношенията им са по-силно отколкото тези с Русия. Неслучайно българските власти не казаха и една дума срещу Анкара за сваления руски самолет. Напротив, дори подкрепиха лъжливата турска версия за инцидента.

Най-гнусното е, че сега се опитват да пренапишат и историята и да забравят за руската кръв, с която е напоена българската земя. Доскорошният лидер на партията на турското малцинство в България ДПС – Лютви Местан, директно заяви, че „българите никога не са живели така добре както по времето на Османската империя“, а след „нежеланото (!) нахлуване на Русия“ животът им се е влошил.

Някой ще каже - добре, ама това е позицията на турчина, който знае как да защитава интересите на своята общност и не трябва да му се придава голямо значение. Ето обаче още един пресен пример - преди две седмици българският парламент гласува за създаване на специална комисия, която да проучи фактите и обстоятелствата около руското вмешателство във вътрешната политика на България.

В интерес на истината, трябва да отбележим, че не цялото българското общество е съгласно с тази политика на властите. Дали ще имат хората сила да изразят недоволството си публично, ще узнаем на 3 март, завършва статията.

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5340654