През рамо той е преметнал червена туба. Изкачва се по стълбите, сваля раницата си и се залива с течността. Двама общински полицаи се приближават към него, мъжът обаче прави две крачки назад и извиква: „Не се доближавай, ще се запаля!“.

В дясната си ръка държи запалка. Полицаят пристъпва напред и посяга към тубата. В този момент мъжът пламва…

Униформеният започва да гаси горящия човек с ръце, а колегата му тръгва да търси пожарогасител. Неизвестен шофьор спира, вади от колата си такъв и започва да гаси горящия човек.

Той е погасен около 7,30 часа. Изгарянията му обаче са фатални. По-късно в линейката изрича: „Не исках да се убивам…”

Получил 80% изгаряния, 36-годишният Пламен Горанов издъхва навръх Националния празник Трети март. Три часа след самозапалването му правителството на Бойко Борисов подава оставка. А три дни след смъртта му от общината си отива и Кирил Йорданов.

Три години след самозапалването на Пламен струпаната от протестиращите варненци Грамада на проклятието изчезна безследно.
Под удобния претекст, че се прави ремонт на плочника, местната власт тихомълком разчисти купчината камъни, която бе като трън в очите на почти всички варненски общинари.

Никой не казва къде са сега отломките, а идеята те да запълнят метално сърце е по-скоро цинична, защото зад нея прозира опит за трансформация на символа на народното недоволство в символ на народната любов.

Снимка Спътник бг