Убийство е станало тази нощ в пловдивското село Устина, съобщиха от прокуратурата. Двама мъже са нанесли побой на други двама души, при което са причинили смъртта на единия от тях. Вторият пострадал е настанен в болница с опасност за живота. По случая е започнало разследване, има данни за умишлено убийство.
През нощта на 7 срещу 08.02.2016 г. двама, вероятно крадци, проникнали в селскостопанска ферма в близост до село Устина. На мястото се намирали собственика на фермата Георги К. на 46 г. и Димитър К. на 67 г., които подпукали апашите и им нанесли побой. 

Жертвата и аверът му са с неустановена до момента самоличност. В резултат на мелето, единият е починал на мястото на инцидента, а другият е отведен в здравно заведение за оказване на медицинска помощ, където е настанен с опасност за живота. 

Двамата извършители са задържани от полицията за срок от 24 часа, в рамките на които наблюдаващият прокурор, след преценка на събраните доказателства, ще прецени спрямо кого и какви обвинения да бъдат повдигнати.

До момента е извършен оглед на местопроизшествие, иззети са веществени доказателства, установяват се лица с отношение по случая с оглед провеждане на разпити. Предстои да бъдат назначени съдебномедицински експертизи, биологични експертизи, експертизи на веществени доказателства.

Кристина ИВАНОВА, БЛИЦ

ЦИГАНИЯТА е изключително тежък социален проблем - и като битие, и като знание за него (научното му обяснение), което не трябва да се смесва (бърка) с оценката му като одобрение и/или отрицание (порицание). Написах "цигания", а не цигани, защото социално-икономическите и духовни условия през последния четвърт век са реална предпоставка за оциганяване на индивиди и от други етноси.
Вместо да теоретизирам, ще илюстрирам проблема с пример.
Роден и израсъл съм в малко село, населението на което се състоеше от променящ се процент българи и турцу-сунити. Имаше и една малка циганска махала край реката, в която живееха уседнало, при крайно мизерни условия, няколко десетки семейства турски цигани. Наричат ги "турски", защото са мюсюлмани-сунити, които говорят еднакво добре цигански, турски и български език. Тогава - преди 9. септ. 1944 г. - техният социален статут може да се определи като "резервна трудова армия", което на практика означава: чиракуване, препитание чрез дребни кражби и просия, наемен труд по време на селскостопанските кампании.
При социализма най-радикална промяна в живота към добро изпитаха именно циганите. Едни отидоха в градовете и се включиха в индустриализацията, макар и като ниско квалифицирани работници. Останалата част започнаха работа в ТКЗС-то, като полевъди, животновъди и механизатори. Изкупиха и се настаниха в къщите на изселилите се в градовете и в Турция българи и турци. Циганската махала изчезна. Те заживяха един нормален живот, с нищо неразличаващ се от битието на българите и турците.
Сегашният им хал ще опиша с една случка: бях си на село; потрябва ми един съсед- циганин. Попитах 7-8-годишното му внуче. То ми отговори на турски: Йок бурда, гитти чалма. (Няма го, отиде да краде). Извод: капитализмът и буржоазното общество са иманентно неспособни да разрешат циганския проблем. По-нататъшното им запазване ще гарантира успешната тотална циганизация на човечеството.

След като полицията и правосъдието не са способни да осигурят ред и правосъдие,гражданите са принудени сами да се защитават от паразитите на обществото...