Неведнъж жителите от сградата на улица “Маестро Кънев”са подавали жалби до различни ведомства, заради постоянното присъствие на бежанци в района. Те споделят, че ги е страх да излизат вечер и не смеят да пускат децата си сами навън.

 Жалбите до инстититуциите се оказват провал. Хората от блока не получават дори отговор и са принудени да търсят съдействието на медиите, за да подсигурят спокойствието в квартала, в който живеят.

От ФРОНТ питаме- защо институциите мълчат?

 

Ето какво ни пише жена от блока:

 “Първите жалби са подадени преди 2 години. Те са свързани с поведението и нарушаването на обществения ред от страна на настанените, ЛЕГАЛНИ БЕЖАНЦИ, в близкия РПЦ. Накратко :

- събирането им на големи групи под терасите ни, викане и слушане на силна арабска музика в часове, в които според наредбите за обществения ред това не е позволено.

- извършването на неотложните им физиологични нужди на пътеките около блока ни, пред очите на децата ни.

- мръсотията, която оставят след себе си.

Февруари месец, тази година, се случи един инцидент - сбиване между африканци и араби, което се пренесе във вътрешния ни двор. Както каза една съседка "В мирно време, в Европейска столица, ми се наложи униформени служители на реда да ПРЕНЕСАТ на ръце децата ми, за да се приберат в собствения си дом".

В резултат на тази случка поискахме съдействие от г-жа Семерджиева, кмет на Овча купел, която откликна и организира среща между нас, г-н Казаков (ДАБ) и представители на агенция "сигурност" към Столична община. Срещата се състоя в общината в Овча купел. Доста си поговорихме, доста неща си обещахме, от които повече не се случиха. (поставяне на допълнително осветление, постоянен патрул в района и т.н.)

По този повод е писана и жалбата (тази с многото адресати).

Писмен отговор на нея няма от нито една институция.

После започва "нашествието на хората с раничките".

Май месец подадохме сигнал по телефона до г-н Красимир Димитров, (тогавашен шеф на агенция "сигурност"), че в близост до нас са забелязани различни автомобили, от които слизат лица с раници, които "на бегом" се скриват в поляната и изоставената, полуразрушена сграда на МО, намираща се там. Сигналът е предаден от него към 6-то РПУ, където по-късно е извикана съседката, която го подаде, за да й се обясни (устно), че ако ние сами не се пазим (да си заключваме портата към вътрешния двор), няма кой друг да ни опази. И да й изразят искрено съчувствие, че се налага да живеете точно там.

Следват:

- редовни позвънявания на 112, на които в повечето случай полицията реагира - идва, проверява няколко човека, (през това време останалите, успяват да се скрият в тъмното), и си отива... Малко по-късно отново започва процесът "товарене-разтоварване").

- отиване на група живущи в блока в приемното време на шефа на 6-то РПУ, разговор с г-на, отговарящ за "нашите проблеми". Общи приказки, обещания за по-чести проверки и т.н. Постоянен патрул няма как да бъде подсигурен.

- писане по имейл на СДВР с молба за среща с живущите. Писмото е пуснато на 7.11.15г., вчера - 18.11.15, тази среща се осъществи. Отново обещания за редовни проверки и по-често присъствие на патрул в района.

- изпратено писмо до НС, комисията по сигурност. Оказва се, че тази комисия не се занимава с жалби и молби, а само с разглеждане на законопроекти. Обещано е писмото да бъде предадено по служебен път, до "заниващите се подобни проблеми".

Всички официално входирани писма, са придружени с подписи на живущите.

 Единственият писмен отговор, който имаме е от Министерството на Здравеопазването,
относно здравния статус на настанените в РПЦ хора.”