Угрижена се притеснявах за времето, дали ще ми стигне, как да приключвам по - бързо и да се върна към другите си делнични грижи..
Eдва чуваща, с една слушалка в ухото и мисли далеч от там, дочух как една възрастна жена моли двамата (също доста възрастни)
мъже до нея за 10 стотинки. Някак си като страничен шум минаха тези думи, но се обърнах и видях как и двамата й отказаха - 
единия имаше левче за градския транспорт, а другия я погледна й и каза, че не само тя взима 150 лева пенсия.
Сърцето ми се пръсна като чух тези думи, изкараха ме от транса. Тревожех се за толкова тривиални неща..
Веднага извадих 50 стотинки, понеже само с толкова разполагах след един дълъг училищен ден, а тя в същото време молеше поне
за 5 стотинки същите господа. Отделението беше пълно, а сякаш никой не я забелязваше. Подадох й ги и я попитах дали ще й стигнат. Жената ме гледа няколко секунди, това беше
учуден поглед, сякаш не го бе очаквала или не й се вярваше. Разплака се и започна да рови, за да ми върнела 40 стотинки, тя
имала нужда само от 10... Настояваше упорито да ги върне, разбирате ли?
Седнах до нея, а тя ми разказа, че е на 72 и получава 125 лева пенсия..
Тогава аз се разплаках, разплаках се, че може да сме толкова обезверени, толкова далечни на другите хора. Помолих я да ги 
задържи, защото аз мога без тях. Мога да ги отделя, но тя няма да може да се прибере или да си купи хляб..
Разплаках се, защото това може да е прабабата, бабата или родителя на някого, а и да не е така.. тя е възрастен човек, тези 
заради, които имаме живота в днешно време.
И докато живея в поколение в което всеки се чуди къде да се натряска довечера или колко пари да пръсне за някое скъпо 
парцалче нашата история се моли за 10 стотинки. Днес ги получи.. но другия път може би ще получи само презрителен поглед.
Ако сте го прочели - благодаря Ви! Искрено се надявам да не подминаваме такива болезнени картини.

Source: Александра Стоянова