2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Учебник за четвърти клас по „Човекът и обществото“ (бивше „Родинознание“), 2011 г., стр. 54, урокът се казва „Княжество България“ – ето какво пише в него: „Усилията на българите за освобождение завършили с успех с победата на Русия във войната срещу Османската империя (1877 – 1878). Българските опълченци участвали в най-тежките сражения на руската армия.“ Няма отделен урок за Освобождението. Има всичко на всичко два реда. Толкоз…
Учебник за четвърто отделение (дн. четвърти клас) по „Отечествознание“, 1936 г., стр. 140-143. – има два урока – „Освобождението на България“ и „Санстефанска България“. Какво пише там само за битката при Шипка – „Разредените опълченски дружини, изморени от път и безсъние, се спрели и заели позиции на Шипченския проход. Тук трябвало да спрат турската войска, за да не се съедини с обсадената в Плевен. Тъкмо що заели място по прохода, пристигнала турска войска от 45 000 войници. Турците нападнали. Срещу един оплъченец идвали 10 турци. Бовете били люти и страшни, но опълченците не отстъпвали. Те знаели, че щом отстъпят, ще бъде разбита руската войска, опожарена България и няма свобода за народа. Те виждали как димят селата в Южна България и решили да измрат всички, но да не отстъпват. Редовете им редеели, но те не се плашели. Патроните се свършили, но те хвърляли камъни и труповете на убитите си другари. Така запазвали окопите. Многобройният неприятел сполучил да ги заобиколи. Малко оставало да бъдат пленени и избити, но никой не мислел да бяга. В тази критическа минута се понесъл радостният вик „Помощ пристига“. Пристигнал един руски полк, с помощта на който опълченците отбили турците и запазили прохода. Сраженията се водили от 9 до 11 август. На върха Св. Никола, до Шипченския проход, дето са станали най-големите боеве, днес се издига величествен паметник.“
Да напомня – това е само малка част от единия урок. А уроците са два, на общо 3 страници. Та така. От два урока през 1936 г. – две изречения през 2011 г.
На това му се казва скриване на историята. По-страшното обаче е, когато историята директно се подменя. Така например в учебника за трети клас по същият фамозен предмет „Човекът и обществото“ се твърди, че на Шипка се сражавали румънци, българи и руси, а самата руско-турска война започнала след масови протести в САЩ, Западна Европа и Русия. На това вече му се казва фалшификация на историята. И за нея е крайно време да има отговорни и наказани. Защото е престъпление.
През 1936 г. България и СССР (тогава Русия не съществува) са в обтегнати отношения, но както е видно, историята не е докосната. Днес ситуацията е горе-долу същата, с две разлики. Първо, ние не сме независима държава и нашата политика към Русия се определя от САЩ, и второ, историята ни е буквално унищожена.
В прекрасния роман на Весела Ляхова „Бежанци“ има един момент, в който децата на българските бежанци от Беломорието през 1944 г. са принудени да ходят, макар и в България, на македонски училища, където започват да ги учат на „македонска“ история. Единият от главните герои, Коста Солаков, се възпротивява на фалшификацията, и заплашва да спре детето си от училище. Когато го питат защо толкова се възмущава, след като детето не разбира много от историята, той отговаря: „Тъкмо защото не разбира. Ще научи лъжата и ще я има за истина“.
Нищо случайно няма в цялостния процес на скриване и подмяна на българската история. Няма как нещо случайно да се случва толкова последователно, методично и настъпателно вече повече от четвърт век. Затова ако не се борим за истината, тя ще изчезне. Защото ако няма кой да я помни, все едно никога не е била, нали?
Източник: memoriabgЗащото народът български е чакал дядо Иван Той прекрасно е знаел, че дядо Иван е част от техния древен народ, каквато малка част от него са те сега
И отвсякъде личи добронамереността на този дядо Иван към Българите
Дошъл си да поробваш ли, при положение ,че си създал армия на тези Българи-опълчение И както казва поетът на тях царя е поверил проходът, войната и себе дори
Блестящ акт Никой няма право да каже, че свободата ни е харизана А подвига на опълченците е равен с този на спартанците на Леонид при Термопилите!
Приятен ден!