По информация на Нова телевизия обискът се извършва на основание на съдебен спор. Квесторите на КТБ са поискали от СГС да бъде иззето имуществото на ТВ7, но СГС се произнася, че това е национална медия и не може да бъде конфискувано.

Тази статия не е в защита на ТВ7, защото аз не работя в тази или някоя друга телевизия. Тази статия е в защита на всички български журналисти, които работят в тази или друга медия.

Оказва се, че в България, страна-членка на европейския съюз, можеш безнаказано да влетиш в една национална телевизия, да се опиташ да спреш сървърите й, като така лишиш нея и хората, които я гледат от излъчване. А спирането на излъчване, води и до спиране на работа.

Никой не те предупреждава какво е да си журналист в България, когато решиш да станеш журналист. Дори тези, които учат тази специалност не са предупредени. Прекарваш 4 години в учене на всевъзможни неща, но никога нямаш предмет, наречен - журналистиката в България.

Никой не ти казва, че можеш да започнеш работа в една телевизия и заради чужди интереси тя да бъде спряна. Ти да бъдеш изгонен на улицата, подгонен я от хамали, я от полицаи. Или пък от частен съдебен изпълнител. Никой не те предупреждава, че, ако един собственик на телевизия реши да прави задкулисни игри с някой собственик на банка, то накрая ти обираш пешкира.

Не знам какво се е случвало в ТВ7, какво е ставало, кой я е управлявал и какво е правил, щом е гледал собствените си интереси, отколкото тези на хората, които работят в медията му, а те никак не са малко.

Защото журналистите не са виновни, те трябва да изпълняват своите задължения. Трябва да информират хората за всичко, което се случва. Да са техният посредник между държавата и народа, между криминалното и правилното, между неразбираемото и разбираемото.

Но как да бъдеш посредник, когато нямаш сигурност. Когато не знаеш кога ще загубиш работата си, когато те гонят като най-големия престъпник, заради грешките на твоя ръководител.

Хората казват, че една държава се познава по свободата на нейното слово. Е, в България няма никаква свобода.

Досега мислех, че няма свобода само на изразяване, защото всеки говори това, което другия иска да чуе и показва кадрите така, както другия иска да ги види. Но явно вече не можеш и спокойно да работиш в една медия. Изненадващо тя се оказва на някой, който е работил с друг, който е уволнен в нещо, но е на свобода заради друго.

Е, няма смисъл да ставаш журналист в България.

Няма смисъл да губиш 4 години от живота си в учене за една професия, която в тази страна е обречена. Обречена да стои зад решетките на чужди интереси. Интереси, свързани с много пари, власт и социално положение.

Няма смисъл да питаш полицай - защо спират телевизията ти и той да ти отговаря: „Не съм длъжен да ви давам обяснения”.

Е, и вие не сте длъжни да давате години от живота си на една професия, която е толкова несвободна, колкото затворник.

И сега - десетки хора може би ще останат без работа. Хора с образование, трудов стаж и желание да информират хората и да казват истината. Но те няма да имат трибуната да го направят, защото в България една телевизия се затваря за часове.

Вестник се спира за минути или се купува от един собственик, който притежава всички останали вестници и списания в една страна.

И ние никога няма да бъдем страна, в която има свобода на словото, докато един човек управлява всички медии, а друг му дава кредитите, за да ги издържа.

Затова - станете лекари или специалисти по информационни технологии и направете това, което хиляди български студенти правят. Заминете някъде, където трудът ви ще бъде оценен и свободата няма да ви бъде ограничавана. 

http://www.lentata.com/page_7133.html