Но от приемането на съвременната си конституция Венецуела е една от най-демократичните държави в света по всички показатели. Тези думи на Обама означават, че той и неговата администрация ще направят всичко възможно да предотвратят Венецуела да върви по пътя на независимостта и просперитета.

На 6-ти февруари 2015г. планът за преврат и елиминирането на демократичните венецуелски институции бе завършен. Изпълнението му бе планирано за 12-ти февруари.

„Операция Джерико“ бе контролирана от Националния съвет за сигурност под ръководството на Рикардо Зунига. Този „дипломат“ е внук на едноименния президент на Хондурас от Народната партия на Хондурас, които организира превратите от 1963г. и 1972г. в полза на генерал Лопез Арелано. Зунига ръководеше подразделението на ЦРУ в Хавана, където наемаше и финансираше агенти с цел да създаде здрава опозиция срещу Фидел Кастро, докато най-надменно водеше преговори за възобновяване на дипломатическите отношения между САЩ и Куба.

кметът на Каракас Антонио Ледезма (дясно), вербуван от израелските служби.

Както винаги в подобни операции, Вашингтон са много внимателни да не бъдат хванати в организирането и ръководенето им. Тяхна запазена марка е да работят чрез фондации и неправителствени организации, които да подготвят и финансират лидери на бъдещ преврат. (В България подобна организация е „Америка за България“) Въпреки законовите препятствия, във Венецуела са намесени поне три американски НПО-та или фондации. В допълнение на това САЩ винаги търсят и намират съюзници, които да поемат част от преврата или отговорността за него. В съответния случай Германия трябваше да отговаря за защитата на представителите на НАТО, Канада за контрола над гражданското летище в Каракас, Израел за елиминирането на най-видните и уважавани последователи на Чавес и Великобритания за пропагандата в обществото. Следващата стъпка бе да се мобилизират политическите субекти и организации, които да подкрепят и признаят преврата (сенаторът от Вашингтон Марко Рубио, бившият резидент на Чили Себастиан Пинера, колумбийските президенти Алваро Урибе и Андрес Пастрана, в Мексико бившите президенти Фелипе Калдерон и Висенте Фокс и в Испания бившият правителствен президент Хосе Мария Аснар.)

За да оправдае преврата, Белият дом са принудили големи венецуелски фирми да складират стоки от първа необходимост, вместо да ги разпространяват. Идеята е била да се предизвикат опашки пред магазините и в тълпите да се внедрят платени граждани, които да предизвикват конфронтации и размирици. Но въпреки проблемите с доставките през януари и февруари, никога не се е случвало венецуелци да създават проблеми.

За да засили икономическото си въздействия, Барак Обама подписа закон за налагане на допълнителни санкции срещу Венецуела и някои от нейните лидери. Официалното становище, е че тези санкции се налагат на отделни хора, които били потискали студентските протести. На практика студентски протести не е имало, а Вашингтон са плащали не малко пари на банди, за да създават дирижирани сблъсъци с полицията. До момента псевдостудентите са убили 43 души за последните месеци и са всели страх в гражданите на столицата.

Самолетът е бил на изчакване в Колумбия, а в Богота, в посолството на САЩ, е било установено централното командване на операция „Джерико“.  Някои висши офицери, действащи и пенсионирани, са направили предварително обръщение към нацията, в което са обявили вземането на властта с цел да възстановят реда.

Сутринта на 12 февруари EL Nacional са публикували плана за преход, който е бил изготвен от Държавния департамент на САЩ. Според него е трябвало да се формира ново правителство, ръководено от бившия депутат Мария Корина Мачадо. Тя е президент на асоциацията Sumate, която инициира и загуби референдума за отстраняване на Уго Чавес от власт през 2004г. Още тогава тя и нейната организация бяха спонсорирани от американски фондации. Въпреки поражението си тя бе посрещната с чест от Джордж Буш-младши в Овалния кабинет през 2005г. През 2011г. тя е избрана за представител на щата Миранда, а три години по-късно през 2014г. е вече шеф на Панамската делегация в Организацията на Американските страни (OAS), но е бързо освободена от своите задължения поради нарушение на Венецуелската конституция. 

За да улесни координацията на преврата, Мария Корина Мачадо организира симпозиум на 26-ти януари в Каракас под наслова „Гражданската власт и демокрацията днес“, но който присъстваха голяма част от дотук изброените, а и други, превратаджии.  Всички тези приготовления не дадоха резултат. Венецуелското разузнаване следеше отблизо заподозрени в заговор за покушение над президента Мадуро.

Още през месец май миналата година Мария Корина Мачадо и други влиятелни венецуелски граждани бяха обвинени в подготвяне убийството на Мадуро, посредством мейли, които са разменяли в месеците преди това, но обвиненията бяха снети поради липса на солидни доказателства. Чрез следенето на тези конспиратори и техните дейности, Венецуелското разузнаване попаднало на „Операция Джерико“.

Мария Корина Мачадо

В нощта на 11 февруари водачи на операцията във Венецуела бяха арестувани заедно с няколко агента на Мосад, а сигурността по въздухоплаването бе засилена. След труса в структурите на „Джерико“ и последвалите признания на арестуваните, на 20-ти февруари бе арестуван и кметът на Каракас Антонио Ледезма за съучастничество.  Президентът Николас Мадуро веднага излезе с изявление по медиите, с което разобличи плана „Джерико“ и участниците в него. Междувременно говорителят на Държавния департамент на САЩ се шегуваше с журналисти, които му припомняха преврата в Хондурас през 2009г., организиран от Обама, както и опита за преврат в Македония преди няколко седмици. Той обяви всички сегашни и минали обвинения за абсурдни и добави:

„Всичко това е въпрос на дългосрочна политика. САЩ не подкрепят преходи с неконституционни средства. Политическите преходи трябва да бъдат демократични, конституционни, мирни и законни. Видяхме как няколко пъти венецуелското правителство отклонява вниманието от собствените си действия, като обвинява САЩ или други членове на международната общност в отговорност за събитията във Венецуела. Тези усилия представляват липса на сериозност от страна на венецуелското правителство да се справя с тежкото положение, в което се намира.“

За венецуелците неуспешния преврат им напомня, че трябва да пазят демокрацията жива и че винаги ще има кой да се опита да им я отнеме. Тези събития показаха, че САЩ не са се променили и са същата империалистическа сила, чиято единствена самоцел е да подчини света на своята воля.

Alter Information