Замерванията и обобщаването на данните ще позволят изготвянето на т. нар. радонова карта, като до момента в страната не е правено системно национално проучване за концентрацията на радон в сгради. Налични са данни от проучвания в отделни райони, които обаче не дават пълната картина, обясни Областният координатор на Националната програма Красимира Аврамова, старши инспектор в отдел „Държавен здравен контрол” в шуменската здравна инспекция.

Пред представителите на общини от областта, експерти от различни институции – екоинспекцията, просветния инспекторат, Камарата на архитектите и др., бяха представени основните цели, задачи и дейности в обхвата на Националната програма за намаляване на въздействието на радон в сгради върху здравето на българското население, както и информация по актуални въпроси, свързани с източниците на радон в сгради, негативния ефект от неговото въздействие и начините за намаляване на нивата на вредния газ в жилищни и обществени сгради.

Най-късно до първите дни на януари догодина представители на десетте шуменски общини трябва да изготвят списъци на доброволно желаещите, в чийто домове ще бъдат поставени специалните устройства за замерване на нивата на естествения радиоактивен газ.

Красимира Аврамова обобщи, че вече е изготвено разпределение на броя на радоновите детектори по общини, като в жилища в градовете е 63, а за селата - 37. В Шумен ще бъдат поставени 45 устройства, а в населените места на територията на общината – още седем. Четири адреса във Велики Преслав и три в селата също ще бъдат включени в изследването, по четири радонови детектора ще правят замервания в села в общините Хитрино, Венец и Върбица, като два специализирани уреда ще бъдат монтирани и в сгради в гр. Върбица. В Община Каолиново ще бъдат разпределени 7 детектора, в Каспичан – 4, в община Нови пазар – 10, в общините Никола Козлево и Смядово – по три.

Детекторите ще останат в сградите по една година, като по средата на периода ще бъдат снети данните, като няма никакъв риск за населението, тъй като самите устройства не излъчват йонизиращо или друг вид лъчение. Уредите за замерване на концентрацията на радон са с размерите на кутийка за лента на старите фотоапарати. За да бъдат от полза, устройствата ще се поставят на метър-два от пода в помещения с по- дълъг престой, като детски стаи, спални помещения и холове, като ще се избират най-ниските обитаеми етажи.

Областният координатор Красимира Аврамова обясни още, че радонът е вторият по значимост фактор, предизвикващ рак на белия дроб след тютюнопушенето. Невидимият и без мирис газ прониква в сградите чрез почвата и скалите, разположени под тях и се отделя във въздуха в помещенията. Основните начини за защита от радона са два. Единият е да се направи изолираща подова замазка или се постави изолиращо полимерно фолио. При този метод обаче ефективността не е голяма, тъй като при появата на микропукнатини бариерата вече не е толкова надеждна.

По-доброто техническо решение е с направа на „радонови аспиратори” чрез инсталиране на т. нар. противорадонови шахти, или пък оформянето на контур от „Противорадонови канавки”. Подобни инсталации позволяват радонът от почвения слой под сградата да се изхвърли в атмосферата, като специалистите препоръчват като превантивна мярка също така редовно проветряване на стаите, където традиционно престоят на хора е по-дълъг.