Поводът – миналата седмица Турция обяви за намерението си да започне проучването на местонахожденията на природен газ на юг от острова, където консорциума на италианската компания Eni и южнокорейската Cogas са се заели със сондирането в съответствие с споразумението с правителството на Кипър, предоставило им правото за издирване и разработване на местонахожденията в  икономическа зона на републиката. Миналия вторник Турция изпрати военните си кораби в зоната.  

На всичкото отгоре Анкара „била против“ това Кипър да усвоява тези свои ресурси преди приключване на продължаващият над тридесет години конфликт между Кипър и Турция.

„Кипърския сценарий“ следва да плаши и България. Преди няколко десетилетия Турция окупира северната част на Кипър и провъзгласи „независима турска република“, която не е призната от никой. Партньорите на Турция в НАТО нямат нищо против, въпреки наличието на английска военна база на островът. Може би една от причините НАТО да не се „възмущава“ от турската окупация, така както се „възмути“, когато руснаците в Луганск и Донецк поискаха да създадат, чрез референдуми, свои независими републики е, че Кипър е единствената държава-член на ЕС, която не е в НАТО и поддържа извънблокова политика.

И тук личат ясно двойните стандарти на Запада. Под продължаващата над десетилетие война в Судан – една африканска страна без държавен апарат, огромна неграмотност и бедност, където гъмжи от „бунтовнически фракции“, повечето от които откровенни касапи и терористи, там беше проведен „демократичен“ референдум, според който богататата на петрол и нефт южна част на страната се отдели в Южен Судан и буквално на другия ден цъфнаха добре познатите картели, които получиха „апетитни“ (меко казано) концесии от новоинсталираното правителство в най-новата държава. За разлика от това доминиращите рускоговорящи в Източна Украйна, които отказаха да признаят властта в Киев бяха подложени на бомбардировки с касетъчни бомби и дори балистични ракети, когато поискаха да получат особен статут или да се отделят от Украйна като независими републики. В крайна сметка Донецката и Луганската република станаха факт, след проведените референдуми и провала на т.нар. „антитерористична операция“ на Киев срещу тези жители. По същия начин – няма проблем втората по численост армия в НАТО и „стълб на Балканите“ (според САЩ) да нахлуе в Кипър и да провъзгласи „независима турска република“, която повече от три десетилетия не възмущава рецитиращите своите „свети“ „евроатлантически ценности“.

В Украйна има над 25 млн. етнически руснаци, да не споменаваме как беше „подарен“ от Хрушчов Крим на Украйна през 1954г., да не говорим от къде идват корените на руската империя. Чие малцинство пазят НАТО в Украйна? Американското ли? НАТО за пореден път влезе в ролята на наказателен отряд на МВФ и западните корпорации, когато Украйна отказа да изтегли неизгодния заем от фонда и да даде концесиите на западните енергийни компании да дупчат за шистов газ без да дават почти нищо на държавата. Евентуалните военни бази и войски в Украйна – пред портите на Русия – са просто бонус и поредния опит на НАТО да се разширява на Изток, въпреки договореностите между Рейгън и Горбачов – нито педя повече от Германия, след като Русия прие обединението на Германия и приемането й в алианса.

 http://alterinformation.wordpress.com/2014/10/23/6760843/