Птиците отлитат на юг и то през есента, а ние всяка пролет отлитаме за Лайпциг.
Понякога се чудя какво прави този фестивал така уникален.Не мога да намеря много ясен отговор, но ми се струва, че има няколко много важни неща. Атмосферата-уникална толерантност.
Фестивалът има и ореол още от времената, когато се е провел за първи път-някак потайно и без натрапване.
Другото важно нещо е всеотдайността на феновете. Никъде няма така старателно подготвена публика!
Организацията.Всичко е по часовник, организаторите са малко, но знаят какво правят. Фактът, че не канят групи от класациите само ме кара да ръкопляскам.

Време е да започна по същество.
В сряда около 23 часа се събираме на “Александър Невски”. Товарим се и потегляме.Докато претопим възбудата в разговори сме вече на първата от 7-те граници.Нашите митничари са малко кисели нещо и са мудни, но общо взето минаваме бързо.Сръбските им колеги са по –мудни.Един ни пита дали сме “металци или панкове” на което не отговаряме с нищо различно от сумтене...не можахме да отреагираме адекватно и да измислим нещо умно.
Един по един задрямваме в автобуса и започва нашето пътешествие до края на нощта...както се казва една хубава книга на Селин.Ама той не е готик.хахахаха.
На унгарската граница се усъмняват сериозно в нашата непорочност и единият митничар прави знак на колегата си-свити 3 пръста на ръката поднася към устните си-сигурен е , че пафкаме весели треви.Слизаме с багажа и един чевръст момък се заема с една отвертка да потроши автобуса, докато другите ровят в багажа , а накрая и едно мило кученце души чантите.Естествено, съмненията им са неоснователни и продължаваме напред. Идва ред на любимата ми цел (един ден и аз ще си купя бомбардировач!),а именно Словакия.
Там служителите ни мотаят с глупави пречки, когато им задавам въпроси ми отговарят, че не говорят чужди езици (което не е вярно) и накрая ни искат 100 евро, щото ако не ни пуснат , ще трябва да минаваме през Австрия, да загубим време и таксите ще ни струват 200.Позеленявам от яд. Накрая продължаваме, чехите са повече от формални, а след тях на общата им граница с Германия се качва един тип, дето прилича на капитан на подводница от войната. И той е бърз и знае за фестивала, разбира се.
След около 24 часа път, 6-7 часа мотаене по границите и 5 часова разходка в Бърно (чудно хубава средновековна кръчма посетихме там!) сме на вратата на фестивалното градче!
Бързо се оправяме с билетите и другите подробности , опъваме палатките, изкъпваме се (въпреки, че не е неделя...хахахах) и сме готови за екшън!

Първият ден ми готви изненада-не успявам да се добера дори до бариерата пред клуба, дето свирят Combichrist! Има поне още 300 човека отвън.Хуквам към Морицбастай и там сме на малко EBM  веселба с новаците Schattenschlag. В подземията на крепостта има култови клубове, пълно е с публика и звукът е страхотен!
Отиваме си в Агра и гледаме Lacrimosa, но на мен не ми допадат.Много металско взучене имат тук и сега и гласа на Тило е смешно слаб и фалшив. Обаче след това е Nitzer Ebb!
Около 1 след полунощ излизат на сцената-облечени в стилни черни ризи. Як олдскуул EBM! Супер мощно и авторитетно!
Някак се замъкваме до палатките и припадаме.На сутринта някак се разгъваме и се измъкваме в тънка нишка към душовете. Мотаем се из базара и снимаме красивите посетители и посетителки. Има невероятни модели. Всъщност, донякъде това е причината това място да има такава притегателна сила. Следобяд на сцената в Agra са Imperative reaction. Мелодичен  EBM е тяхната музика, а след тях ще се появят Vigilante, VNV nation, SITD, Destroid. Аз обаче съм си поставил за цел клуб “Котвата” и се запътвам натам заедно с Йозеф от Von Thronstahl и Дамиано от Rose Rovine e amanti. Там ще има доста хубави неофолк неща.Още като влизаме се заформя голяма групичка от съмишленици около Йозеф.Харизматична личност е той и виждам как хора от цяла Европа го поздравяват и дискутират с него различни теми.Той пък като почитател на музиката на Kajno Yesno Slonce ме запознава със всички. Наистина цяла Европа е в тази зала!
Отиваме до сцената и виждаме елегантно облечен младеж с китара и приятна дама с електрическо виолончело да свирят мека и артистична музика. Това са Son Ver.
Parzival са следващите. Имат нов албум и всички са в очакване. Излизат със странни шлемове на главите. Фронтменът Димитри се държи като диригент.Командва групата със завъртане на главата само.Колко тоталитарно! И колко им отива!
Тежки басови вокални партии, думкащи тимпани, електроника за подложка....и все още звучи малко  ритуално, оркестрово. Правя много снимки отпред. Харесва ми как излизат от мъглата. След тях са руснаците Neutral. Акустична китара в типичния неофолк маниер и драматична цигулка!
Идва ред и на Spiritual Front. Младежите са от Италия и им личи  по хубавите костюми. Черни, с черни ризи и старовремски бели вратовръзки. И микрофонът е от тези, дето ги има във филмите-много ретро и стилно.Защо в наши дни всичко е така грозно и безлично? Докато се настройват от публиката нетърпеливко подвиква :”Porko Dio! Spielen!” На някаква странна смес от езици , това би трябвало да означава “По дяволите, свирете!”.хахахахха.
На екрана зад тях върви култовия филм на Мартин Скорсезе “Разярения бик”. Черно-бяла класика!(Знам, че понеже си гот, много ти се иска “Гарванът” да е много велик филм, но не е...пред този всичко бледнее...)
Забелязвам прилика между фронтмена на групата и Робърт де Ниро от филма. И двамата имат еднакви жестове дори. Младежа пее и “Autopsy of love” от албумът, който записаха заедно с Ordo Rosario Equilibrio. По-хубаво би могло да бъде само, ако Томас от ORE  излезе на сцената и пеят заедно.
ORE са следващите и последните за вечерта. Няма такова нещо! Визията е отново мрачно-еротично-еретична, зад пулта е самият Хавукайнен от In Slaughter Natives! Факли горят и осветяват Томас, който пее все така чаровно монотонно и думка на барабаните. Зад него една ретро изглеждаща дама пуши цигаре, а по-късно и се съблича. Както винаги изпълнението на групата е на високо ниво и си заслужават бис! Вечерта е прекрасна, хладна и се мотая из града след полунощ с блуждаещ поглед. Много вълнуващо изпълнение. Трима са оргия, четири е завинаги!
Неделята е мързелив ден. Вече сме уморени от безсъние. Обаче отиваме в най-хубавия клуб на света-Werk II. Там изродясали DJ-и пускат шум, предрешен като музика....хахаха. Много яки нойз-индъстриъл банди има там. Първи са Maschinenkrieger  и Disraptor. Двамата пускат заедно. Блъскат пултовете и беснеят, а пред тях публиката е полудяла. Мислех си, че при нас никой не би ги харесал. Нямат китари и не са звезди.хахахаха. В цялата на пръв поглед какафония пускат и “Катюша”, а зад тях на екрана вървят кадри от бойни действия от Втората световна война. По-късно се изявяват и Projecto mirage, Vinterkalte и Ники е запленен, но аз съм на път отново.
Този път отивам до един огромен монумент на народната памет. Как иначе да го преведа? Паметник в чест на загиналите за Родината. Отдалеч се вижда , че е голям, но е ОГРОМЕН. Има езеро отпред и плуват патици. А Паметника е издялан от гранитни блокове с размер на автомобил. Отпред има статуя на рицар, облегнат на меча си и хората пред него стигат на височината на кокалчето на глезена на този рицар. Така се вижда на камерата ми. Над него пише “Got mit uns”. По стълбите отляво се изкачвам на един полуетаж, а оттам нагоре го първата площадка.там е входа, а над главата ми има още поне 80 метра!
Влизам и откривам, че съм в кръгла зала, с 8 колони отстрани, на тях има по двама рицари облегнати на дръжките на мечовете си, между колоните- няколко стъпала, над нас има втори етаж.Той представлява кръгла тераса . Тук ще свирят Orplid. Заради техния приятен и акустичен неофолк са дошли всички тези хора. Пълно е! Песните им са много приятни и завладяващи. Акустичната китара разлива красиви мелодии, докато плътният глас на Уве отеква високо над главите ни и се отразява в купола. Много вълнуваща музика! После се прибрах в Агра и взех, че се замъкнах на концерт на Deine Lakaien,  но не ми се понравиха сега.След предното преживявяне ми се сториха много рок звезди. Теглих им една и се прибрах.
Последният ден вече не ми е тъжен. И преди го писах-знам, че пак ще дойда и не ми е мъчно, че фестивалът е към края си.
Отивам в едно място, което се използва за концерти за пръв път. Бързаме, защото нашите германски съюзници ни убеждават, че мястото е малко и понеже ще свирят Feindflug ще се препълни. Като влизаме откриваме, че това е нещо голямо! Поне колкото зала “Унивесиада”. Има кръгъл купол над нас. Гледаме бруталиците Tactical sekt. Блъскащ в малкия ти мозък EBM!
Пак се разделям с моята дружина и отивам наблизо в едно друго място.Стара панаирна палата е преустроена в някакво подобие на кабаре. Кръгла зала. От външната страна има коридор, който я обикаля. Сепарета, канапета, барове...свещници пръскат оскъдна, но добре премерена светлина., Влизам в залата. Кръгла е естествено. Амфитеатрално разположени стъпала, а над тях отново масички , барове. На входовете има гръцки колони и тежки червени завеси. Излизат Of the wand and the moon. Много мелодична акустична китара и леки мелодии изпяти с тих глас.Това са те. Господин Ларсен е с дълга рижава брада и е истински викинг. Когато пее “My black faith” ми става едно такова....вълнуващо... Извикват ги на бис и никога не съм допускал, че ще ида на концерт на неофолк група и публиката ще е повече от 1000 души!
Следващите са Protagonist! Запознат съм детайлно с творчеството на талантливия швед. Още с първия албум през 1997-а той спечели симпатиите ми. После се позагуби, за да пише музика за театрални постановки и филми.Миналата година издаде много силна творба. Типичния за него и за фирмата мрачен ембиънт,  много неокласика и резки, стряскащи барабани. Той свири на тях, докато приятно изглеждаща дама изпълнява синтезаторните партии. Зад тях визията е най-красивата,която съм виждал някога!
Няма да ти разказвам сега. Надявам се един ден да видиш на живо.
Последни са Kirlian Camera. Залата вече е претъпкана-стоя на един крак на едно стъпало.... В тъмното Kirlian Camera излизат и се нареждат на сцената един до друг със запалени фенерчета в ръце. Стоят изправени, докато класическа музика ,композирана от тях отеква величествено в залата. На лицата си имат маски –от тези, дето носят специалните части и терористите. Свалят маските (освен главния мозък на групата) и Елена заема мястото си зад микрофона. Тя е много красива и изискана дама. Облечена е с бяла риза с черна вратовръзка и както всички от групата на левия ръкав има нашивка (орел с разперени криле-емблемата на групата), черни къси панталони и високи до коляното ботуши с високи токове. Когато запява любимите на всички присъстващи песни, залата избухва в аплодисменти. Те изглеждат като терористи като се замисля. Всички са със сиви ризи, черни вратовръзки и панталони, напъхани в ботушите. Лиричните мелодии на Елена се съчетават странно хубаво с ритмичния индъстриъл, с поп припевите...наистина забележителна група! По-късно се намирам с моите хора и си разказваме кой какво е видял. Гледахме малко от And one и потеглихме за последно към бастиона Мориц...или каквото е останало от него. В подземието на крепостта е пълно с хора, залите са претъпкани-явно на никой не му се ляга, защото всичко ще е свършило като се събудят. Баровете са задръстени, кафенетата също, луди DJ-ки пускат нойз-техно-индъстриъл и всичко ври и кипи. Около 3 часа се товарим на автобуса, който ни чака и потегляме към София.
Още една година и отново ще сме у дома.
Не може да се види всичко и затова ще спомена някои от имената , които пропуснахме защото сме гледали преди или поради физическа невъзможност..
Deathstars, Dracul, Dreamside, the Gathering, Katataonia, Xandria, Culture Kultur, Bloody, dead and sexy, Nosferatu, Chants of Maldoror, Clan of Xymox, Gothminister, Painbastard, Solitary Experiments, Agonoize, Oomph, Cerphalgy, Dark Sanctuary.