„Беше толкова странен момент! Животът без никакви пари за мен беше станал напълно нормален. Стоях в този магазин за благотворителност, размотавах се с тези маратонки в ръка и се чувствах толкова странно, колкото и когато за пръв път се отказах от парите“, казва Бойл.

Малко вероятно е той да бъде наречен герой дори от тези, които чувстват, че консуматорският принцип на западното общество вече излиза извън контрол. Но книгата му „Безпаричният човек“ („The Moneyless Man“), от която през последните пет години са продадени 75 000 екземпляра в 17 държави, не само показва, че е възможно човек да оцелее, без да се докосва до парите, но също така предлага алтернативен начин за по-устойчив живот.

Марк е роден през 1979 г. и израства в Балишанън, област Донегал, в Северозападна Ирландия. Преди да се премести във Великобритания през 2002 г., той завършва икономика в Института по технологии на Голуей-Майо (Galway-Mayo Institute of Technology). През последната година от следването си Марк гледа филма „Ганди“ за живота на Махатма Ганди. По-късно често пъти споделя, че този филм променя живота му из основи. През първите шест години от живота си във Великобритания, Бойл живее в Бристол и управлява две компании за органични храни. През 2007 г., след разговор с приятел, двамата решават, че парите нарушават връзката между хората и техните действия и Бойл основава общността Freeconomy. Вдъхновен от т. нар. Поход на солта, който Махатма Ганди органира през 1930 г. като протест срещу британския монопол на солта, и от американската активистка за мир Пийс Пилигрим, през януари 2008 г. Бойл предприема пътуване към Индия без никакви пари и с ограничен брой вещи. По-късно е принуден да се върне, тъй като езиковите бариери правят престоя му невъзможен. Тогава ирландецът разработва нов план – да живее изцяло без пари. Купува си някои вещи като соларен панел и печка на дърва, възстановява изоставена каравана и я ползва като свой дом. С помощта на натурална размяна, доброволен труд или чрез търсене на храна в кошчетата за отпадъци на супермаркетите, той доказва, че човек може да живее и оцелява, като в същото време създава устойчиви връзки с местните общности.

Гвоздеят в книгата му е историята за това как той и приятелите му организират банкет за повече от 1000 души в края на годината, като използват само безплатна храна. Озвучаването с музика и песни става с помощта на система за домашно кино, задвижвана с енергия от велосипедна тяга. Така всеки участник влага, каквото може – време, умения, усилия, без и една стотинка да смени своя собственик.
Целта ни бе да създадем общност, която да отговори на нуждите си по най-екологичен и забавен начин и доказахме, че това е възможно, казва Бойл.

36-годишният ирландец днес е е съсобственик на малка пермакултурна ферма върху близо 13 декара в Голуей, в дивите западни райони на Ирландия. Иронията е, че в покупката на земята Бойл влага своите авторски и лицензионни възнаграждения, натрупани от продажбите на книгата „Безпаричния човек“. Така или иначе, в пермакултурната ферма са ангажирани между пет и 30 души, като част от тях живеят и работят в нея, а другите редовно я посещават. „След експеримента си, с който доказах, че човек може да живее и без пари, продължих напред и създадохме тази нова общност“, казва Бойл.

Колапсът в цените на ирландските имоти, последван от финансовата криза, е позволил на Бойл и неговата партньорка Кърсти да купят стопанството за 95 000 евро. Останалите обитатели на фермата обаче живеят в нея безплатно. Благодарение на събраните 20 000 лири стерлинги от кампания за краудфъндинг във Великобритания (на англ.: crowdfunding – групово финансиране, нов начин за събиране на финансови средства, като много хора биват подканяни да осигурят малки суми за определена кауза или начинание), Марк, Кърсти и армия от доброволци се заемат да преустроят стара изоставена свинеферма. Благодарение на използването на евтини естествени материали като кочани от царевица, парчета дърво и кирпич, фермата „Щастливата свиня“ вече е създадена и работи. Според Бойл, тя е била построена за около 11% от цената на равностойна конструкция. „Искахме да създадем едно свободно пространство, където хора от всякакви среди могат да се срещнат, да посещават безплатни семинари и курсове, да хапнат и да пийнат, да танцуват и свирят, просто да прекарат известно време навън, да споделят уменията и историите си, при това без да плащат за това и стотинка“, разказва Бойл, докато приготвя вино от билката жълтуга. Той възнамерява след като дърветата и растенията в стопанството дадат реколта, тя също да се раздава на хората, които живеят или посещават „Щастливата свиня“.

Единственият недостатък, според Бойл, е, че е трябвало да отвори отново банкова сметка, макар и с много малка сума в нея. “Чувствах се много свободен, докато живеех без никакви пари и това, че се налага да попълвам данъчни декларации и да се занимавам с неща, свързани с парични потоци, ми е в тежест“, признава той.

„Ние управляваме малка ферма без да използваме гориво, така че не разполагаме с трактор. Оборският тор идва от местен фермер, който отглежда коне и отчаяно иска да се отърве от техните купчинки. Всичко, което използваме за храна и фуражи, се отглежда от нас. Стремим се да бъдем общност, която да открие как да задоволява нуждите си по най-екологичен и забавен начин“.

Бойл казва, че местните фермери, много от които следват дълги традиции на устойчиво земеделие, са били много добре приети в групата и са споделили напълно нейния дух. „Един ден косях ливадата, но трябваше да спра, защото бях обещал да напиша статия за т. нар. икономически подаръци. Докато пишех на компютъра си, един от моите съседи е дошъл и е довършил косенето. Когато излязох навън, сеното от цялата ливада беше събрано. Този съсед никога не е чувал за „икономически подаръци“, това просто е неговият начин на живот“, казва Бойл.

Идеята на „икономическите подаръци“ е, че можете да помагате на другите, без да очаквате нещо в замяна, но с убеждението, че безкористното даване ще ги насърчи и те да направят безкористен подарък, помагайки на някой друг. Това, според ирландеца, е вид „плащане напред“.

Бойл, чието желязно спокойствие крие стоманена решителност, работи по 16 часа на ден не само в пермакултурната ферма, но и по написването на нова книга. С нея той се надява да отправи предизвикателство към нас за начина, по който трябва да бъде организирано обществото.

“Политиците, големият бизнес, едрия капитал и много обществени групи имат интерес да се запази статуквото и досегашният бизнес модел. Нима има поне един човек, който вярва, че някоя от основните политически партии възнамерява да изгради истински устойчиви, здрави общности, които да живеят в баланс с останалите? И ако е така, защо ние продължаваме да им поверяваме съдбата си?“, пита се Бойл.

Централна тема в новата му книга заема това, което той нарича „непреднамерено насилие“, и което, според него, е в центъра на западните икономики. „Отидете до която и да е близка индустриална ферма, от която идват на трапезата ви месото, млякото и яйцата и се замислете дали индустриализмът говори добре за нас или е най-ниската точка на падение на човечеството“, казва Бойл. “Упражняваното насилие, прикрито като прогрес, е не просто насочено срещу хуманността. Това, което правим срещу света, го правим срещу себе си. Живеем в култура, в която ако някой бъде нападнат на улицата, това ще предизвика вълна от възмущение, и с право. Но в същото време фактът, че всяка седмица в една индустриална ферма се унищожават няколкостотин вида животни, предизвиква само леко повдигане на веждите. Време е да се борим и бунтуваме срещу това“.

Ето какво още казва „безпаричният“ Марк Бойл:
• „Степента на разделение между консуматора и консумираното се е увеличила толкова много, че сме напълно наясно с нивата на разрушения и страдание, въплътени в нещата, които купуваме.“
• „Ако произвеждахме сами храната си, нямаше да изхвърляме една трета от нея, както го правим днес. Ако правехме сами своите маси и столове, нямаше а ги изхвърляме винаги, когато ни хрумне да променим интериора. Ако пречиствахме сами питейната си вода, най-вероятно нямаше да я замърсяваме“.
• „Ако не притежавате телевизор с плазмен екран, хората си мислят, че сте екстремист.“

Моля сподели тази статия с приятелите си, за да бъде полезна и на тях. Благодаря ти! 

Източник: agronovinite.com/