Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
Постинг
23.03.2015 22:48 -
Да си Нягол, но да живееш в Европа
Имаше един беден, зле облечен мъж, който често посещаваше ресторанта в Антверпен, където работих. Преди много години синът му пресичал с колелото си линията на трамвая. Детето било пометено от машината и загинало на място. От този ден татко му се разболял от шизофрения и заживял, като клошар. Преди инцидента бащата свирил на музикален инструмент и заработвал надника си по заведения. След трагедията обаче получил тежкото заболяване и така стигнал до просешка тояга. Та този нещастен човечец идваше почти всяка вечер в ресторанта, където сервирах. Собствениците бяха мюсюлмани, а той християнин. От вратата обаче, го посрещаха, като скъп гост. Винаги му помагаха да си съблече горната дреха и да я постави на закачалка. Самите шефове му сервираха чаша вино и порция печена риба. Никога, ама абсолютно никога не хлопнаха вратата пред него. Разбира се, че този човеец нямаше пари да си плати. Но и никой не му ги искаше. Напротив, собствениците му даваха храна и за в къщи. И той е бил в ролята на Нягол, когото убиха във варненския мол. Но имаше късмета да живее в европейска страна. Където хората са състрадателни. И не посрещат по облеклото, а със сърцето си.
Нели Кирчева
Нели Кирчева
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 71327
Блогрол