След края на Втората световна война ученията на Бенито Мусолини и Адолф Хитлер се представят като "лоша случайност" и "трагично стечение на обстоятелствата", които уж нямат нищо общо с "правилното" историческо развитие на Запада. Затова повечето книги и изследвания започват с мюнхенските бирарии на Хитлер и походите към Рим на Бенито Мусолини, сякаш преди това в историята на Западна Европа не е имало никакви по-ранни проекции на идеите на нацизма и фашизма. В действителност обаче ученията на Хитлер и Мусолини са само един заключителен етап на различни процеси в културата на Запада след епохата на Реформацията и утвърждаването на новия протестантски морал, който отхвърля старите католически принципи, съгласно които всички хора са равни пред Бога. Вместо тази представа протестантската етика култивира схващането, че народите не са равни, защото на едни Бог е отредил съдбата на господари, а на други - да служат на господарите. Едни народи са "висши", а други - "нисши". Така през ХVI-XVII век в Западна Европа се възражда практиката на робството (робовладеенето) и стотици кораби с роби от Африка поемат към Новия свят, за да се трудят на плантациите на своите господари. Но нещата не спират дотук и през ХVIII век в Англия и Франция възниква расизмът като концепция, съгласно която между човешките раси съществуват биологично заложени интелектуални и психически различия, определящи ги като по-висши и по-нисши. След време към тези учения се прибавят социалдарвинизмът (защитаващ тезата, че разликата между бедните и богатите е разлика между "качествени" и "некачествени" хора) и евгениката, целяща подобрение и генетична (расова) чистота на група хора. Това е идеологическият фундамент, върху който възниква хитлерофашизмът, придаващ политически вид на отдавна утвърдени практики и представи в Западна Европа. И няма нищо чудно, че в книгата "Моята борба" Хитлер използва израза "унтерменши" (получовеци) за народите от Източна Европа и най-вече за славяните и евреите, които подлежат на планомерно изтребление. Хитлер до такава степен успява да внуши своите представи на немците и австрийците, че те наистина повярвали, че народите от Източна Европа са "полуживотни", избиването на които не е престъпление, защото това според нацистите не са качествени хора. Тези схващания се пропагандират официално в нацистка Германия и след време към Полша, СССР, Югославия и Гърция потеглят пълчища от хладнокръвни убийци, садисти и строители на лагери на смъртта. Хитлерофашизмът е дете на западната каинитска цивилизация, ориентирана към насилие и грабеж. И няма нищо чудно в днешните слова на омразата на западните лидери към Русия, в които проличават стари ксенофобски, расистки и социалдарвинистки представи, битуващи в страните от Западна Европа. Защото фашизмът - това е Западът, в което няма никакво съмнение.