Изчаках няколко дни да видя дали ще има реакция от страна на ФК Левски по повод на акцията срещу паметника на Съветската армия. Ами няма. Нито футболисти, нито ръководители, нито дори легенди на клуба от миналото взеха отношение. А в клуба има четиринадесет български футболисти (все пак, не можем да очакваме бразилците да оправят държавата ни) и двама български треньори. Николай Костов също е българин, както и Сираков и Боримиров. Беше разпространена само една неподписана и неадекватна позиция, тъй като е кратка, копирам я цялата: “Във връзка с разразилата се полемика в последните часове, „ПФК Левски“ заявява категорично, че не приема обидни квалификации като „еничари“ и „дегенерати“ да се използват по адрес на фенове на клуба. Ако има прояви от криминален характер призоваваме виновните да бъдат открити и да понесат своята отговорност. Да се атакуват обаче привържениците като цяло по този начин е напълно недопустимо и няма как да останем безучастни”. Позицията е неадекватна, защото никой не е „атакувал привържениците като цяло“. Явно клубът се чувства твърде зависим от по - запалените привърженици, към тях често се отправят призиви за дарения за погасяване на задълженията към НАП. Не е добре, обаче, един клуб да губи достойнството си и да не се намери някой да порицае лумпените, които с фланелките на отбора след мача с Апоел извършиха нещо, което може да доведе до последствия за обстановката в страната, което вероятно е и целта. Защо беше направена тази акция, няма как да знам. Може би за хората, които празнуват рождения ден на Хитлер, този паметник е трън в очите. Може и да са го направили заради 100 – 200 лева, платени от сили, търсещи конфронтация в обществото. Извършителите няма как да разберат колко опасно е деянието им. Но ще опитам да обърна внимание върху тази опасност на тези, които би трябвало да реагират по адекватен начин. Това е интервю с журналист от Киев, в което той обяснява каква е ролята на футболните агитки за началото на конфликта в Украйна. Тогава той можеше да бъде убит за тези думи, затова говори под псевдоним. И между другото - и аз съм привърженик на Левски. Интервюто: http://donbass-war.net/ru/mat/batalioni.htm Превод на интервюто: Как бяха създадени доброволческите батальони Какво видях сам… В началото на 2013 г. ми казаха, че много олигарси и политици купуват футболни клубове не с цел да правят пари от спорта, а с цел да решават политически проблеми с помощта на футболни фенове. Аз самият съм далеч от футбола и феновете и тогава не разбирах какви задачи могат да решават група обезумели фанатици. Но Одеса на 2 май показа, че футболните фенове решиха въпроса за властта в Одеса. Те не само пребиха много политически противници, но и много от тях убиха. Тук трябва да разберем, че много украински клубове представляваха силите за сигурност - полицията, армията, флота. Така че интегрирането на феновете във въоръжените формирования беше лесно, това беше следващата стъпка. Много мои приятели искрено вярват, че днешните неофашисти са просто фенове на определени отбори, но това не е така. Феновете – това е хоби, начин на живот. Не може да има професионални фенове. А доброволческите батальони, които започнаха да се формират на базата на тези клубове, вече са професионални организации и изобщо не е необходимо да подкрепят този или онзи отбор. Спортът там е професионално поддържане на форма, а не любов към местния отбор. Те вече не са свързани с клуба. Тези организации не са натоварени с популяризиране на спорта, с реклама на отбора, а с рейдерско завземане на властта. Именно тези екипи решиха ситуацията на Майдана. Именно те превърнаха мирния протест във въоръжен преврат. Именно представителят на доброволческите батальони, когато беше обявено, че всичко е договорено, призова резиденцията на президента Янукович да бъде превзета с щурм против всички политически и международни споразумения. Когато работех за един млад политик, той неочаквано беше извикан в Днепропетровск при Коломойски. Коломойски не го прие, но партньорът му Корбан го прие. Той обясни на политика, че сега всичко се решава от доброволческите батальони, сега трябва или да създаде доброволчески батальон, или да купи готов. Това, което предложиха да създадат, беше по-скоро банда. Хората бяха въоръжени с огнестрелно оръжие, но това не беше истински батальон. Нямаше командване, щаб, поддръжка и помощни служби. Просто група въоръжени хора. По-късно чух, че доброволческите батальони, създадени от този политик, са били унищожени, защото не са знаели как да се бият и не са се опитвали да се научат. Всичко, което искаха, беше да контролират пътищата и да събират данък. Те не искаха и не можеха да се бият. Основната им работа беше ограбването на населението и преграждането на пътищата. Те все още правят това. Десен сектор - той също беше създаден от футболни фенове, но вече дори спряха да говорят за това. Още през 2013 г. там практически нямаше фенове. Името десен сектор идва от дясното разположение на трибуните на футболното игрище, където сядаха. Те бяха първите бойци на Майдана. Батальоните бяха създадени по-късно, когато стана ясно, че Десен сектор иска да играе себе си. Беше веднага след Майдана. Всички батальони са изградени на принципа на Десен сектор. Клонинги. Единственото, което лично наблюдавах, е как екипът на Корбан-Коломойски събираше доброволчески батальони и вземаше пари от хората за това, обещавайки власт и собственост в Донбас. Имаше малко хора, които искаха да служат, и затова те вербуваха всеки, преди всичко онези, на които според законите не можеше да се поверява оръжие - престъпници, психически неуравновесени хора, асоциативни елементи. Имаше наплив от болни хора, които мечтаеха да спечелят пари за лечение. Цялата тази среда искаше да отмъсти на богатия Донбас за социалното си унижение. Отидоха да убиват и грабят и политически им беше дадено такова право. Именно това видях. 30% от батальоните бяха болни хора, които мечтаеха да спечелят пари за лечение. Те дори не бяха служили в армията, не знаеха как да боравят с оръжие. Всичко беше на ниво Африка. Обещаваха им не само имоти в Донбас, но и апартаменти в Киев, големи заплати. Пари даваха тези, които бяха неподходящи по здравословното състояние или имаха криминално досие. Останалите - не. Всички тези обещания бяха лъжа. Батальоните бяха слабо координирани с въоръжените сили на Украйна, те се занимаваха с всичко самостоятелно. Мой познат не разбираше как може да се настъпва без танкове. Не му отговориха, казаха, че Въоръжените сили на Украйна ще помагат. Доколкото знам, загубите бяха огромни, въоръжените сили на Украйна не помагаха, най-вероятно не знаеха за действията на доброволческите батальони. Текст: Любомир Данков