Постинг
06.06.2021 13:34 -
В оглупяващия нов свят
След цялото насилие (най-вече психологическо), което понесох в името на свободата, на новото, на модерното ставам все по-ретрограден.
Все повече думи придобиват статус на обидни; носят юридически последици; вадят се от книги; от издържали всички проверки на времето произведения на изкуството...
Дотук: обикновен вандализъм от страна на посредствена маса и власт, която не съзнава какво върши, но с обезобразяването на речника, със свиването му в по-тесни граници се свива и пространството, в което буквално живеем.
Защото телата ни присъстват във физически свят; поддържаме ги изпълнявайки физически закони, но чрез съзнанията си се намираме в онова, което възприемаме като реалност, а то макар да е изображение на физическият свят е идеи.
За да намерим някакъв ред на идеите, те си имат имена, колкото повече имена, толкова по-богат и пълноценен е живота ни, толкова по-точно и подробно изображение на физическата реалност е.
Когато се зачеркне и постепенно изличи едно име (която и да е било дума от речника) онова, което е означавала не изчезва. То става неразбираемо; губим контрол над него; то е препятствие, което ни ограничава.
И когато всичко около нас се превърне в препятствия; заради забранени думи...
Тогава вече сме в килия, все по-тясна и по-тясна.
Безсрамието на извършващите чрез насилие на езика, насилие върху съзнанията ни...и върху нас е още по-брутално, защото с непрестанни повторения се програмира идеята, че това робство е свобода.
Все повече думи придобиват статус на обидни; носят юридически последици; вадят се от книги; от издържали всички проверки на времето произведения на изкуството...
Дотук: обикновен вандализъм от страна на посредствена маса и власт, която не съзнава какво върши, но с обезобразяването на речника, със свиването му в по-тесни граници се свива и пространството, в което буквално живеем.
Защото телата ни присъстват във физически свят; поддържаме ги изпълнявайки физически закони, но чрез съзнанията си се намираме в онова, което възприемаме като реалност, а то макар да е изображение на физическият свят е идеи.
За да намерим някакъв ред на идеите, те си имат имена, колкото повече имена, толкова по-богат и пълноценен е живота ни, толкова по-точно и подробно изображение на физическата реалност е.
Когато се зачеркне и постепенно изличи едно име (която и да е било дума от речника) онова, което е означавала не изчезва. То става неразбираемо; губим контрол над него; то е препятствие, което ни ограничава.
И когато всичко около нас се превърне в препятствия; заради забранени думи...
Тогава вече сме в килия, все по-тясна и по-тясна.
Безсрамието на извършващите чрез насилие на езика, насилие върху съзнанията ни...и върху нас е още по-брутално, защото с непрестанни повторения се програмира идеята, че това робство е свобода.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 112552
Блогрол
