Ето ме мен днес – вече 12-ти месец се чудя как болшинството е доволно от дистанционното обучение. Разбира се, с времето започнах да осмислям, че за (почти) всички то е изгодно. За университетските администрации е трайно намаляване на разходите, за преподавателите – повече свободно време за допълнителни проекти, за студентите – отдаване на осем часов работен ден. Те не че последните и до март 2020 г. не практикуваха схемата „записвам се редовно, а инак ме няма“.
Аз наистина се чувствам като умопомрачен изгнаник на изолиран остров, който отказва да възприеме, че това безобразие – простете, наричано уж технологичен напредък, се случва пред очите ми…
Интересно, че миналият – втори поред дистанционен – семестър получих двойка. По „медиен“ (любопитно е как пред всеки предмет се слага едно „медиен“ и уж става оправдана част от програмата) маркетинг (предмет, който няма общо с журналистиката, за която съм се записал. Впрочем и ДО няма нищо общо с желанието ми и заплащането да съм присъствено, но „не е важно“…). Защо така се получи? Че не беше качествено преподавано – не беше, даже сега заплащам на друг лектор, но най-вече не минах, защото не съумях да се потопя в новата реалност, която е „те уж ни преподават, ние уж учим“. Можеше ли да препиша на онлайн изпита? Можеше. Сторих ли го? Не! Защото щях да излъжа себе си и да мина през курса без знания, а сега съвестта ми е чиста – плащам си на преподавател и уча с него маркетинга. Естествено, поел съм риска да съм глупав. Защото като нищо на ликвидационна сесия също няма да изкарам и след толкова труд – съвестно посещаване на ПРИСЪСТВЕНИТЕ лекции, изпълняване на ВСИЧКИ задачи, може и да не се дипломирам. Но ако за мнозинството хартийката е целта, за мен – не е. И това е проблемът. Как да вървим напред, но без да губим онова, което ни очовечава…

А кое е то? РАЗГОВОРЪТ. И той е винаги очи в очи, офлайн, а не през скайпа, вайбера, зуум-а…

Онзи ден, признавам, се зарадвах изключително, когато преподавателят по „Кино и медии“, макар и при онлайн срещата, каза „Колеги, изберете си – или ще участвате в занятието, или ще работите, но не може и двете“. Абсолютно съм съгласен с него! Това отбиване на номер – и от страна на студенти, и от страна на много учители, е морално престъпно! Както е престъпно и да има лектори, чиито материали преобладават от кухи теории, без какъвто и да е изграждащ диалог! А разговорът как се получава? Когато заедно разсъждаваме…

За мен телекомуникационните оператори, а сега и интернет гигантите, капсулираха всички ни като дигитални марионетки, които единственото, което правят е да запят (щракат) безмозъчно (по) екраните.
Като се започне още от телевизията и радиото и пропагандата (особено през комунизма; не че сега е по-различно де), та да стигнем до интернет, където са троловете и неспирните реклами, манипулиращи слабохарактерните да теглят кредит след кредит, за да се обграждат с вещи!!!

Зарибявката „промоция“ (по двойкарския ми маркетинг) е тъй опасна въдичка за малоумници. Пакетите „ТВ+интернет САМО СЕГА НА ТАКАВА ЦЕНА“ или пък „Интернет за дома+НЕОГРАНИЧЕНИ минути за разговори“ не са случайни. Те са част от плана да бъдат превърнати всички в некадърни да комуникират и неспособни да мислят субекти, които могат единствено да дават още и още пари!

Да видим какво се случи по време на първия локдаун (макар че, слава Богу, у нас чак толкова побъркани мерки като в Австралия и Германия нямаше/ пуснаха ТВ-тата безплатни уроци за деца /тоест рейтингче за тях/, а интернет операторите – изгодни пакети /тоест клиенти за тях/. А за децата и младежите остана некачественото преподаване.

Аз дори не знам подрастващите вече ще могат ли да разговорят. Защото всички сме ги виждали и до миналата година как се събираха заедно на пейка в парка, в заведение и всеки потъваше в телефона си, даже седят едни до други и си пишат, защото не могат да комуникират, а сега какво ще е… Те ще загубят способността да разговорят! Ще се връщат назад от проговарянето до безмълвието.

Езикът вече не е нужен, мисълта – също.

Образованието обаче вместо да учи хората да разсъждават, да се провеждат прекрасни диалози, то продължава да се занимава със скучни и ненужни теории, теории и пак теории.

Но така е по-лесно. Хвърляш пет чужди теории и си свободен, а иначе трябва да се подготвиш…

То всъщност за много преподаватели ДО не е по-различно от присъственото. Както са „преподавали“ преди, така и сега. За много студенти също не е различно. Както са зубрили за оценка преди, така и сега.

50% родители пък даже подкрепят онлайна – мои приятелки директно си казват „О, колко е лесно, няма ставане рано, пък каране“….

Също – някои майки и бащи са съгласни да осакатяват децата си, извеждайки ги от страна и обричайки ги да разговарят с бабите и дядовците си през телефона… Същинска лудост!

Общуването вече не е ценност. Ние ставаме не използващи технологиите, а част от тях, подвластни дори…

И ако не се замислим, сме загубени…

#ФЖМК „Как телекомуникацията унищожи комуникацията“ – задача при проф. д-р Теодора Петрова (предмет „Нови медии“)