Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2021 17:17 - Пратеникът на Бога - праведния отрок Вячеслав, Пророк и Лечител на нашето последно време
Автор: simplythebest Категория: Лични дневници   
Прочетен: 7651 Коментари: 0 Гласове:
67

Последна промяна: 21.01.2021 01:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Пратеникът на Бога

Из възпоминанията за удивителното дете – праведния отрок Вячеслав, Пророк и Лечител на нашето последно време

 The messenger of God

From the memories of the amazing child - the righteous boy Vyacheslav, Prophet and Healer of our last time

« АЗ ДОЙДОХ ДА ПОМОГНА ЗА СПАСЕНИЕТО НА ХОРАТА…»

 

(Разказ за пророческото служение на отрока Вячеслав и неговите пророчества, които са ни оставени за наше предупреждение, вразумяване и спасение в нашето лукаво, предантихристово време)

 image

image

Както народите се разпознават по дрехите им, особено по гласа и езика, така и светиите се познават по това, как благочестиво и благообразно се държат, и по други външни признаци, но особено решителен и верен техен признак е словото, излизащо от устите им. Ако нещо го няма в сърцето, то не може да бъде произнесено с устата… преп. Симеон Нови Богослов

 

ПРАТЕНИКЪТ

НА

БОГА

 

В.А. Крашенинникова 

Преводът е по петото, юбилейно издание от 2013 г. на едноименната книга, допълнено с нови интересни материали за живота, християнското служение и пророчествата на отрока Вячеслав. Книгата е съставена въз основа на възпоминанията и разшифрованите видео и аудио - беседи с майката на отрока Вячеслав – Валентина Афанасиевна Крашенинникова.

Съставител: йерей Андрей Углов

Екземплярите от това българско издание на книгата не са предназначени за продажба

«Пратеникът на Бога” – книгата, която ни подготвя за последните антихристови времена

 

«Сред хората от далечния север ще се появи един малък човек, който ще учи хората на любов и състрадание, но наоколо ще има много лицемери, и ще му бъде много трудно. Нито един от тези лицемери няма да иска да знае какво е благодат. Малкият човек ще остави след себе си мъдри книги. В резултат на това, хората ще видят, че са мамили себе си.»

Митар Тарабич /1829-1899 г./



Уважаеми читатели,

за мен е чест да представя на вниманието ви книгата на една руска жена, посветила целия си живот, внимание и грижи за възпитанието на своите деца, а най-вече на по-малкия си син Вячеслав, който се откроявал по отношение на своите връстници с необичайни духовни дарби. Въпреки многото усилия и премеждия, през които е преминала като майка, Валентина Крашенинникова, чувствайки отговорност пред Бога и своя син, тя успява да предаде точно и правдиво думите и съветите на своя Oтрок в помощ на всички болни, страдащи и търсещи Бога православни християни.

Валентина Крашенинникова произхожда от православен род, в който духовните ценности на християнството са били високо ценени. Духовната чистота и молитвеното дръзновение на нейните деди преди и по времето на тоталитарния комунистически режим довеждат до това точно в нейния род да се появи Вячеслав – последният пророк на новото предантихристово време. Идвайки на руска земя, Вячеслав поема върху плещите си нелеката задача да насочи днешния християнин към истинско покаяние на духа, приема върху себе си немалка част от страданията и тежестите на хората. Така, жертвайки своето лично щастие и благоденствие, (силно е желаел да стане най-напред лекар, а след това монах), Отрокът получава правото да стане вечен защитник и предстоятел пред Бога за всички наши теготи, стоварени от обкръжаващото ни бездуховно битие. Именно така можем да си обясним всекидневните чудеса и изцерения, ставащи всекидневно върху гробчето му в Чебаркул, въпреки негативното отношение към тях на някои свещеници.

  Много от пророчествата на Отрока са в резонанс с редица християнски авторитети и светители, като Св. Йоан Богослов, Св. Серафим Саровски и др. Вячеслав, подобно на апостол Йоан, представя много подробна и отчетлива картина от последните времена на човечеството, предупреждава ни да внимаваме и да разпознаваме коварните капани, поставени от Силите на Мрака, в лицето на езическото масонство, а по късно и от Антихриста. Като разказва за кошмарните дни, през които ще преминат малкото останали Верни на Христа, им вдъхва надежда, успокоява ги, че Бог е предвидил за тях Духовна, Невидима Стена, с която ще бъдат оградени в последните апокалиптични изпитания на човечеството. За разлика от другите авторитети, богослови на християнството, Вячеслав ни разкрива много важна и значима особеност в достойнството на хората, живеещи по това време. И най-вече – правото им с вяра да измолват в Името Божие спасение за своите покойни родове. Без всякакво съмнение, това е върховна изява на Божието милосърдие по отношение на онези, които ще отхвърлят печата на антихриста и ще приемат временните страдания и ограничения на тялото, за да получат като подарък вечните благодатни струи на Духа в условията на Новораждащите се Земя и Небе.

Уважаеми приятели, пред вас стои книга, която ще ви научи как да съхраните себе си и своите родове в условията на бъдещите гонения от страна на антихристовите сили. Как да се изповядвате и да се причастявате в условията на липса на свещеник, как и какви ритуални православни треби да извършвате при подобни обстоятелства.


ЩЕ СЕ СЪБЛАЗНЯТ ДАЖЕ ИЗБРАНИТЕ

( избрани откъси от книгата )

 

Славочка каза, че преди края на света на хората ще се наложи да преживеят много тежко време и на Земята ще се случат такива събития, които никога, и от никакви пророци не са били описани. Много от това, което ще се случи – ще бъде за хората напълно неочаквано. На Земята ще има такива събития, за които на света не е известно нищо – никой от древните светии за тях не е пророчествувал, в никакви книги това не е било описано и от никого не се споменава. Откровения за тези събития няма - всичко това е напълно скрито от хората. Даже светиите – по думите на отрока – не знаят за това. Славочка каза, че преди Пришествието на Господа на Земята ще живеят около пет хиляди светии. По думите на отрока – това са наши съвременници – хора, живеещи благочестив и праведен живот. Аз говоря за това, защото веднъж попитах Слава: «Славочка, в края на света светии няма ли да има?» А той каза: «Не, защо...? Ще има». Аз: «А колко ще са?» Той каза: «Е, мамичко, около пет хиляди ще бъдат светиите». За себе си той каза: «А аз, мамичко – съм последният и повече Господ никакви светии няма да прати». Получава се така, че тези пет хиляди светии – са съвременници на Славочка, а значи и наши съвременници. Понеже Славочка умря малък, неговите съвременници са още живи и към Пришествието на Господа на нашата планета ще живеят около пет хиляди светии. Тези светии са приготвени от Бога за нашето последно време – те няма да приемат печата на Световния управител, а ще доживеят и дочакат Бога. Тези светии ще ни помагат да устоим, заедно с ангелите те ще се сражават с бесовската сила в последното сражение (в Библията това последно сражение е наречено „Армагедон”, виж кн. Откровение, гл.16, ст.16), и след победата над дяволската сила тези пет хиляди светии ще посрещнат Господа и ще влязат с Него в Новия век. (за това ще бъде подробно разказано в главата «Световният управител ще бъде победен») Славочка каза, че даже тези светии не знаят много и даже на тях в началото ще им бъде много тежко, защото на Земята ще има такива събития, за които нищо не знаят – това не е открито от Бога. Помня, аз попитах Славочка: «Защо Бог не е открил това на хората?» Той отговори: «Защото, ако някой от хората би узнал за това – то и сатаната би узнал». Затова – всичко това Бог е скрил от хората. Когато всички тези събития започнат да произтичат на планетата, то ще се съблазнят даже светии, защото тези събития не са предсказани на никого. Ето така Славочка ми изтълкува Евангелското пророчество (Виж Матея, гл.24, ст.21-24), че в това тежко време ще се «съблазнят даже избраните» (т.е. – светиите и дълбоко вярващите в Бога хора). – Даже те ще недоумяват, по думите на отрока, и ще мислят: какво е това нещо? Какво става? Как трябва да се разбира всичко това? Още Славочка каза, че масоните ще се разлютят много на него за пророчествата му: «Те много ще се ядосат на мен, мамичко! И ще ме нарекат „магьосник”! А после, - казва – когато всичко това ще започне да се сбъдва пред очите им, те ще бъдат принудени да се съгласят, че всичко това е истина».

 

КАК ЩЕ РАЗЛОЖАТ РУСИЯ

 

Славочка каза, че ще започне едно разлагане на Русия и, че комунистите скоро ще загубят властта. Той на всички разказваше за това, какви ужасни неща ще се случат в нашата страна – че ще има взривове на жилищни сгради; че започвайки от Далечния Изток, в страната ще започнат да спират тока; че ще изключват парното; че продуктите ще бъдат много скъпи и некачествени; че лекарствата ще бъдат отвратителни, а по - късно хората ще започнат да се тровят от тях; че медицината ще бъде в плачевно състояние. Когато той говореше за това – никой не му вярваше. Всички се усмихваха и казваха – «фантазьор». Когато на власт беше още Михаил Сергеевич Горбачов, помня, как ученици от старшите класове дойдоха при Славочка да питат: какво заплашва нашата Русия, каква власт ще дойде и ще стане ли по-добре в страната? Той им каза, че Михаил Сергеевич скоро вече няма да е на власт, а Раиса Максимовна ще се разболее силно и преди смъртта си «няма да е съвсем наред с главата». Слава каза, че няма да я спасят, и тя ще умре. После, - Славочка каза – ще дойде друг управител – и това ще е Елцин. Но Елцин също ще се разболее и вече няма да може да се справя с управлението, и затова, ще го снемат. А после, - Славочка каза – ще дойде управител, «когото никой не знае, и който няма да принадлежи към никаква партия». Повече Славочка нищо не каза за този управител. Той само каза, че след него всичко ще се завърти, и смяната на властта и всички събития в страната ще стават много бързо. Славочка каза, че Русия ще бъде раздробена на региони, и всеки един от тях ще живее сам по себе си. Даже неголеми републики, като Татарстан, ще се отделят от другите. Москва ще живее безучастно, и няма да помага на никого. Центърът на Русия няма да помага на отделените региони и те ще бъдат принудени да предприемат сами каквото и да е, за да оцелеят. Това ще спомага за икономическото оцеляване, но няма да има никаква взаимопомощ. Когато в страната започнат най-силните катастрофи, то никой – на никого няма да помага, понеже всеки регион ще се занимава със своите проблеми. Славочка каза, че в страната ще започне придвижване на хората, а на Кавказ ще има безкрайна кръвопролитна война. Той така и каза, че – «на Кавказ ще има безкрайна война», че ще загинат много наши момчета, че там ще пропада много народ. В частност, Славочка още в това, съветското време, предсказваше, че «в планините на Казвказ ще взимат хора в робство и хора като роби ще им работят». И още Славочка каза, че даже без война – ще загиват повече хора, отколкото във времето на война. Твърде много, по думите на отрока, ще загиват хора по пътищата в автокатастрофи. Слава каза, че аварии по пътищата ще има все повече и повече, а ще устройват тези аварии, предимно, злите духове. Славочка каза, че Русия ще се помири с Америка и много американци ще стоят на нашите руски граници. Но, Славочка каза, че «вътре в Русия американска войска няма да влезе». Слава каза, че постепенно ще разрушат икономиката на Русия и ще започнат да ни внасят американски продукти и стоки. У нас всичко ще бъде американско, даже киното. Всичко това после ще омръзне много на руските хора и те ще се радват да видят даже малка руска марка. Някои питат: защо марка? А всичко е много просто. Веднъж на Славочка подариха албум с марки, и аз му казах: «Славочка, искаш ли да разгледаш албума?». Но той нямаше особено желание, и само от уважение към мен – разгледа този албум и каза: «Мамичко, когато всичко стане американско – хората ще се радват да видят даже малка руска марка». На хората до такава степен ще омръзне тази американска продукция, че те ще започнат да търсят нещо свое, родно.

 

==========================================
 

НАШИЯТ БЪРЗ ПОМОЩНИК И ЗАСТЪПНИК - ОТРОКЪТ ВЯЧЕСЛАВ (Скъпоценни свидетелства за живота и чудесата, извършени от отрока Вячеслав, които са ни оставили многочислени почитатели на неговата светла памят) «Има деца посланици. Те сякаш не са от този свят и са белязани с печат от висините. Със своя кратък живот и скоропостижна смърт те свидетелстват за Господа. Присъствието им учи на търпение и вяра, приближава към Бога. Избраниците Си Той щедро дарява с благодат. Гледайки фотографиите на такива малчугани, виждаш в очите им, в целия им облик необяснима дълбочина, вътрешна светлина и душевен мир. Хората казват: «Лицето му е като на ангел. Той няма да живее дълго» (от книгата на К.В.Зорин «Духовные истоки страданий ребенка», М., 2009 г., С. 62-63)

 

ОЩЕ ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО НА Н.А.Пономарьова , ЗАПИСАНО ПО-КЪСНО: «По волята на Господа аз, грешната рабиня Божия Нина, се срещнах със Слава случайно. От ноември до декември 1991 година той ме излекува от неизлечимата болест — хронически околоушен сиалоаденит отляво. В продължение на два месеца аз почти всеки ден сутринта или вечерта ходих при него на лечение. Молейки се, той ме лекуваше. След това, било сами, било в присъствието на неговата майка — Валентина Афанасиевна — разговаряхме за Бога Иисус Христос, за светиите, мъчениците, за Библията. Понякога Слава говореше за това, какво ще стане в бъдещето, когато него вече няма да го има. След завършване на лечението си, аз от време на време посещавах Слава и майка му, за да им разкажа за моите дела, да си поделим църковни новини (моята свекърва работеше в новооткрития молитвен дом в град Чебаркул и с благословение печеше в къщи просфори). С каква радост ме срещаше Слава! Като свой роднина. Даваше ми съвети. Как ме поздравяваше с приемането на Светите Тайнства след моите пътувания в църквата на град Миас за изповед и Причастие. Аз пътувах при него в Челябинск, в областната детска болница, където лежеше, когато тежко заболя, и в болницата в гр. Чебаркул. Той, самият тежко болен, жалеше дечицата, болни от белокръвие, и както можеше, облекчаваше страданията им. Даже вече знаейки, че скоро ще умре (той ни каза точната дата на своята смърт), Слава ни ободряваше, наставляваше, утешаваше, казваше, че няма да ни остави. А на мен рече: «Лельо Нина, вие още ще се радвате за мен!» Искам да разкажа за това, какво узнах от Слава при неговия живот. Майката на Слава го възпитаваше от ранно детство в християнско благочестие, сама тя беше пример за него, заедно четяха Библията, Псалтира, молитви, жития на Светиите, пътуваха за черква в различни градове (в град Чебаркул нямаше храм) (Бел.ред.: По-точно е да се каже, че Славик е предвождал майка си, за което става дума на различни места в книгата.). Той обичаше всички: особено старците и стариците, пазеше растенията и животните, беше добър и скромен. Той имаше по рождение дар на прозорливост, ясновидство, дар на изцеление на болестите, с призоваване на името Божие. Той на никого не отказваше. В училище помагаше на съучениците си и на по-големите ученици; помагаше на хората, които случайно срещаше, като, например, мен и тези, които идваха при него с молба за помощ. Той на всички оказваше милосърдие, безплатно лекуваше болните. Но отхвърляше тези, които идваха с нечисти, недобри мисли. Пред мен нарече една чернокнижница «недобра леля», понеже тя уговаряше Слава да й описва болестите на хората с помощта на своя дар ясновидство, смятайки с книгата си по черна магия да ги лекува за пари. Слава й отказа категорично, а тя викаше със страшен глас след него, после го чакала около училището и отново го уговаряла. Но Слава бил непреклонен, а по това време той нямал и десет години. При него идваха много хора от друга вяра, от разни църковни конфесии (идвали, донасяли със себе си своя литература, канили са го на свои служби, убеждавали го, да се позаинтересува от вярата им) — той на всички казвал: «Не!». На мен ми говореше за това, че само нашата Православна вяра е истинска: «Не вярвайте, лельо Нина, на никого, който ще ви склонява към друга вяра. Такива ще идват през границите все повече и повече, и ще бъде трудно на хората да разберат, къде и след кой да тръгнат, чужденците ще замайват руските хора с лекотата на своите служби, с ласките, приветливостта. А после вече от тях ще е трудно да се измъкнеш, и хората ще отиват в ада заради това. Нашата Православна вяра е строга: има пости, службите са дълги, правят се 4 молитви към светите Божии угодници. Ако не искаш да загинеш, следвай заветите на нашите светии: Серафим Саровски и Сергий Радонежски». Слава имаше в стаята си кът с икони. Слава много обичаше иконите. Познаваше много добре живота на всички Светии, тъй като четеше житията им, особено обичаше целителя Пантелеймон и преп. Серафим Саровски. До самата си смърт Слава много се молеше. А когато възрастна жена от село, умирайки, му даде две старинни икони на Божията Майка и иконата «Дванадесетте велики празника» — той й благодари много силно. Тези икони се съхранявали при бабата в килера, били в лошо състояние. Слава с майка си ги измили, почистили ги. И образите станали видими. - Колко бе радостен той! - С умиление целуваше тези подаръци на старицата Ксения, до самата си смърт я поминаваше. Сега тези икони по чудесен начин са се обновили. Слава постоянно четеше Евангелието, знаеше много молитви наизуст, а «Библейска енциклопедия» беше неговата настолна книга. Той виждаше който и да е човек - веднага. Можеше да каже, колко грехове има, но никога и никого не осъждаше. Всички жалееше. Когато моята свекърва Нина Ивановна Козирева замина в 1992 година по светите места в Дивеево, Слава с нетърпение я чакаше и когато тя се върнала от пътуването, я разпитваше много дълго, за всичко подробно: за църквите, където е била; за извора, за всички места, където е стъпвал кракът на преп. Серафим Саровски. Радваше се, че много хора пътуват по светите места. Прие с велика радост донесените просфори, камъчета и света вода. По милост Божият отрок Вячеслав на два пъти е пътувал в Сергиев Посад — в СвятоТроицо-Сергиевата Лавра — (първия път заедно с майка си, а втория път с майка си и баща си), беседвал е с отец Наум. Връщайки се от отец Наум, той целият светеше с духовна радост, благодареше на Бога, дълго беше под впечатление от това пътешествие, и с още по-голямо усърдие започнал да изучава светите книги, още по-силно започнал да се моли. Но болестта не му даде на този светъл молитвеник да доживее до семинарията, за което той мечтаеше. Слава не униваше, а мислеше само за хората. - Не искаше да умре в деня на рождения ден на баща си, за да не го наскърби. Молеше, да не се разстройваме, казваше, че ще му бъде добре. Много жалеше майка си. Както можеше, я утешаваше. Преди да почине, дойде в дома му свещеник, който да да извърши за него тайнството помазване. До самия си край той достойно търпеше болестта, не се оплакваше, само тъгуваше, как пред Бога ще застане с дупка в корема (правиха му лапароскопия). След смъртта той лежеше като жив, и тук даже, помагайки ни. На погребението на Славик имаше огромно количество деца и възрастни хора. Стариците четяха молитви през цялото време, до самото изнасяне на ковчега. Много народ дойде да го изпрати в последния му път. Такова количество нашият град още не беше виждал! Ето, минаха вече много години, а Славик го помнят. На гробчето му има винаги хора. Идват с молби — и той им помага! Колко пъти отец Игор Каратовски отслужваше панихиди на неговия гроб и аз, не знаейки за това по-рано, идвах на гроба, все едно Слава ме викаше. Слава събираше хората около гробчето си, за да се молят, да не забравят Бога. Колко жалко, че аз не записвах, за какво той говореше по време на своя живот, как се разкайвам за това. Аз помня много малко от предсказанията му за бъдещето. Помня, че през декември 1991 година той ми казваше, че на Кавказ ще има война, жестока, кървава, безкрайна, – ще разрушат цял град, освен военни ще загиват много мирни жители, ще падат и се разбиват самолети. Казваше, че без война ще загиват хора повече, отколкото на война. Че от тежка болест ще умре Раиса Горбачова, че сериозно ще се разболее Борис Елцин и, в края на краищата, той ще бъде принуден да напусне президентския пост. Че ще има силни земетресения и изпод земята ще започнат да се появяват динозаври. Че в Москва ще пропадат и ще се разрушават жилищни сгради. Че в Русия, най-накрая, ще се появи Управител, който ще каже на народа истината за Горбачов и Елцин, и целият народ ще се ужаси. За известно време ще започне подобрение на живота, ще има много продукти, народът ще започне да живее по-добре. Но тук ще дойдат нови изкушения, всички хора ще прономерират, а след някое време ще поставят на хората три шестици. На много хора ще поставят тези сатанински знаци, а който откаже, няма да може да си купува продукти. Малко хора ще устоят пред тези изпитания. Много ще погубят душите си. Единици ще избягат в гората, ще живеят с това, което сами си произведат, но на «звяра» няма да се е поддадат. Още каза, че в Далечния изток на Русия ще опустеят градове, особено военните градчета, хората ще ги напускат, тъй като там няма да има нито светлина, нито топлина. Китайците, корейците и виетнамците ще започнат масово да се заселват на тази територия и ще се чувстват като у дома си. И ще започне страшна война с Китай. Още Слава говореше, че ще бъдат намерени в Русия църковни ценности, за които всички са забравили, а какво точно – аз не разбрах. Завършвам своите спомени и душата ми вика: Прости ми, благочестиви отроче Вячеславе, че аз се осмелих да говоря за тебе и за това, което Господ Бог ми е дал като щастие да науча за тебе по време на твоя живот! Простете ми, Господи Иисусе Христе, Божия Майко — Застъпнице наша! Простете ми, всички светии, които с живота си сте показали как трябва да вярваме в Бога, как трябва да Му служим. Простете ми на мен, грешната рабиня Нина, всички които ще четете тези мои редове». 28 февруари 2002 година

 =====================================================

 

Я отдала людям всё... Обращение мамы отрока Вячеслава - Валентины Афанасьевны Крашенинниковой

Обръщение на майката на отрока Вячеслав, Валентина Афанасиевна



Преди да издаде книгата "Свидетелства" за отрока Вячеслав, а тя е трета книга, отец Андрей Углов, съставителят на книгата, помоли матушка Валентина, да направи своеобразно заключение. Защото да се направи равносметка на направеното от нея, е трудно. Но пред очите на матушката е напълно очевидната картина за упадъка на духовните сили на хората. Затова нейните думи са толкова важни за нас, и за всички, които са чели и гледали филма "Руският Ангел", но и за още не челите ни една книга за отрока, и не гледали филма. Абсолютно за всички са важни думите й.


Прощавайте, че аз, със своя глас предавам думите й, казани в разговор с отец Андрей Углов. Но такава беше волята на Валентина Афанасиевна, понеже тя вече не би могла да чете, поради високото кръвно и поради умората. И както сами ще чуете, за нея е физически трудно, да чете или да говори пред камера. Затова простете на мен многогрешната Людмила, че ще се опитам да предам това, което й е било казано, и това което и е било поставено, от отец Андрей, като предисловие към книгата "Свидетелства за чудесната помощ на отрока Вячеслав", - трета част.


Христос возкресе скъпи братя и сестри. Радвам се да се срещна с вас. Не можех да не събера, по ваша молба, помощта Божия, идваща чрез отрока Вячеслав, към хората по целия свят. Слава на Пресветата Троица!

Тече двадесетата година. Какво да кажа за себе си? Изводите са следните: Моята тежичка работа приключи. Това, заради което стоях на гроба (на отрока), да предупредя хората, вече се случи. Хората вече са готови за чипиране. И остава само да съжаляваме и страдаме за душите на тези хора. Моята работа вече приключи. Ето такова е заключението ми. И то е малкo тъжно.

Много хора казват, че няма да се чипират, но те не са готови, да не приемат тази ваксина -чип. Те не са готови за това. Те за нищо не са готови. Те, всичките тези години само говореха, говореха... Може би и някой да е отишъл да живее на земя. За такива се радвам, както казваха нашите старци: "Пази себе си, и това за тебе ще е достатъчно". Ето за тези хора, аз се радвам. А какво да правим по-нататък, не зная.

За себе си съм решила: - Нищо няма да приема, и няма да приемам... Такъв е изводът ми. Най-главното е (за което често мисля напоследък): - А ако не беше Отрокът?

Някъде нещо тихичко е казано, някъде говореха за някои неща, но тях не ги нападат. А срещу отрока се нахвърлиха всичките нечисти сили.

Често ме питат: - Матушке, а ако не беше отрокът? И аз с ужас се замислям, кой, какво щеше да каже срещу нас? И затова считам, че моята работа е завършена. Сега народ на гроба на Славочка, практически няма. Само рядко идва някой.
Неотдавна бях на гроба, за отреждане деня на неговата памет. Имаше десетина човека. Въпроси вече нямаше. Идват, някой да ме види мене, друг, да се помоли, но въпроси вече няма. Хората са в паника. Не знаят, какво да правят и къде да бягат. А Славочка ми казваше за това време, че той ще полежи известно време, в тишина... А ти мамичко тогава ще си отдъхнеш.

На мен кръвното ми е над 200, и ми е трудно и да говоря... Не зная какво ще направят масоните в края на 20-та година, но след като започнаха да убиват хората (с ваксина), те ще продължат да го правят... За тази съмнителна болест нямало лекарство, но с нещо ще ваксинират. И с ваксината ще вкарват чипове. И въпреки това, хората ще приемат това и ще се съгласяват. Макар че за това беше казвано хиляда пъти, и всички ще са предупредени.

Но въпреки това, всички приемат всичко, всеки сам избира. На някого господар е дяволът, а на друг, Бог. И в такова общество става много трудно да се живее. Просто непоносимо. Срещу истината издевателстват, и хихикат над нея. Затова много се радвам, че Бог, все пак ми е дал време и възможност да кажа. Преди не го разбирах добре, а сега с ужас гледам, как те обичат да са измамени.

Славочка каза, че чипираните хора ще приемат и печата. И това е страшно. Истински страшно. Не ги е страх само тези, чиито глави са замъглени. Всичко това е реалност. Но да се повярва в реалността е трудно. И ето хората се лъжат.

Цитирам дуните на Славочка: - "У нас ще е полицейска държава". И той го казваше, още когато ние бяхме Съветски Съюз! Момченце каза тези думи: "Полицейска държава", когато още беше "милицията". Помня, как се чудехме, когато го слушахме.

А той каза: - "Ще бъде полицейска държава; масоните в световното правителство, и помощниците им, дълго ще се готвят, а после всичко ще започне много, много бързо. Ще пуснат всички болести, създадени в лабораториите - и холера, и проказа, и чума - абсолютно всичко. Ще употребят всичко, и химично, и бактериологично, и ядрено оръжие." - Това са думи на малко детенце!

За мен е ясно че всичко това се прави от масоните. За мнозина това е ясно,
НО ХОРАТА НЕ МОГАТ ДА ПОВЯРВАТ, ЧЕ ИСКАТ ДА ГИ ИЗБИЯТ. А тези, които говорят нещо правдиво, - гледаш, - един осъдиха, друг осъдиха. Но щом вкарват хората в затвора, значи, не са се уплашили да кажат истината.

Много бях удивена, когато чух изказването на Никита Сергеевич Михалков в авторския му канал "Бесогон", в поредицата разговори за чипирането и образованието. Аз не само бях удивена, а възхитена, че умен човек каза истината.

И в отговор започнаха подигравки и насмешки... Но разбира се това говорат специално наети в интернет, хора - тролове.Безсъвестни и безобразни, а може би и обзети от демони.
Сега не мога да си представя докторите, които скоро ще започнат да поставят на хората ваксини с чипове. А какви са те, и как да ги наричаме? Защото те явно знаят всичко. И това е поразително.

УЧУДВАМ СЕ МНОГО, ЧЕ ДНЕС АРТИСТИ КАЗВАТ ТОВА, КОЕТО БИ ТРЯБВАЛО ДА КАЗВАТ СВЕЩЕНИЦИТЕ. Но не го казват. Това е радостно и тъжно. Тъжно, че вече са закъсняли, понеже е трябвало да говорят всичко това по-рано. Още повече, че преобладаващото мнозинство от духовенството, казват: - "Взимайте всичко - външното не може да навреди на вътрешното"!

Но сега започнаха да вкарват чипове и в тялото. И пак тишина. Страхливо мълчание. А хората останаха просто изоставени, затова се и хванаха за отрока. Слава Богу че хората се хванаха накрая за Библията. Започнаха да изучават Писанията и да разказват един на друг пророчествата от Откровението на свети Йоан Богослов... Защото сега пророчествата на Йоан Богослов са напълно очевидни. Сега никой нищо не скрива, и хората са в шок.
А какво може народа? Нищо не може. Той даже не може да се застъпи за никого. Народът е безправен.

Най-главното дойде. Човек трябва да набере мъжество и да дочака нашия, от Бога даден Управител. И да не си постави печат на челото, и да не му светят трите шестици, със зелена светлина.

Когато мисля за всичко това, дъхът ми спира. Това реално дойде, и е така страшно. Наоколо всичко е Божествено красиво, а печати на челата, и чипове в телата? И от всички страни предателства на Бога Иисуса Христа, и насмешки, и хули, и какво ли не правят.

А що се отнася за мене, аз изпълних послушанието си до край, и повече сили нямам. Ни физически, ни духовни...

Аз отдадох на хората всичко, и затова не трябва да ме търсите, и да идвате, да ме погледнете. Много съм благодарна на всички, които разделиха с мен моите теглила.

А отрокът е реалност, а не някаква си там фантастика, а жива реалност. И тя е с нас много години. И се изпълни пророчеството му, че срещу него ще се борят. И аз виждам, как яростно се бореха с него, и още ще се борят. Славочка така и каза: - "Против мен мамичко, винаги ще се борят".

Хората които заобичаха отрока, които всичко разбират, и истински обичат Бога, които се стараят да спасят душата си, те ми помагат. Даже присъствието на един такъв човек, който всичко разбира, много силно ме радва, и ми дава някаква надежда, че всичко това не е напразно, че всичко е извършено правилно. И ми дава надежда в живота. И такива хора, никак не са малко. И аз много се възхищавам на такива хора. Ако има много добри, мъжествени хора, които са готови да оставят всичко и да служат на Бога. Такива хора са готови за Бога живота си да дадат. И у нас има много такива хора, и те ме подкрепят. Когато ги слушам и виждам, на душата ми става спокойно. Значи не съм сама, значи и ние сме много.

На тези хора съм много благодарна. Aз зная че на тях им помага отрокът. И не се учудвам, че той идва при тях. Около нас легиони демони се вият, а хората хихикат, - "нямало такива". А тях ги има, и винаги ги е имало, и винаги са издевателствали над хората. А сега стана просто непоносимо. Хихикат тези, които им служат. Понеже нормален човек, няма да се присмива на това, и няма да изкарва другите хора, глупаци.

Времето свърши. Всички поумняха, и отрокът помага на тези, които са поумнели, а които са слаби, на тях още повече помага.

Тези свидетелства, които записахме за отрока са едно, а колко хора има, които се уплашиха, които Славочка е излекувал от рак и от много други неизлечими болести. На колко хора отрокът е помогнал! На мен толкова неща хората са ми разказвали, но когато ги помолиш да го кажат пред камера, те веднага се дърпат: - "Не, аз не мога". - А да го напишете можете ли? - "А, не, няма да пиша".
Но нали благодарение на отрока, Бог ти е дал изцеление? - "Не, не искам да знаят името и фамилията ми". Но разберете, че това си е предателство... Вие и сами всичко виждате и чувате, освен ако не сте слепи духовно... Но много хора търсят начин, някак да ме подведат под отговорност за екстремизъм... Ето такъв е живота сега.

Затова се радвам, че Господ е дал на някои хора мъжество, без страх да кажат истината. Затова, като чух Никита Михалков, в програмата му "Бесогон", който не се уплаши открито да каже истината за чипирането и цифровизацията, за да предупреди хората, аз си казах: "Господи, благослови го, и му прости всичките му прегрешения, каквито има, защото той открито каза истината, и не се уплаши, да се подложи на опасност. Той каза, че се плаши от Бога, и не иска чрез чип, да получава команди в главата си, и да е кукла, която дяволът подърпва за нишките...

И КАКТО РАЗБРАХ, САМО КОЙТО СЕ БОИ ОТ БОГА, МОЖЕ ДА ЗАСТАНЕ ЗА ИСТИНАТА...

 


 

Извадка от:

https://www.youtube.com/watch?v=ncaF69itZv4&ab_channel=%D0%A0%D1%83%D1%81%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D0%9F%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BE%D1%82



 

 






Гласувай:
70


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: simplythebest
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2470174
Постинги: 355
Коментари: 3
Гласове: 37910
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031